„Животът е поредица от избори“ ни напомня неразгаданият напълно и до днес НОСТРАДАМУС

През декември 1503 година се ражда известният с пророчествата си французин НОСТРАДАМУС –  лекар, астролог и ясновидец.

Денят е 23-ти по Григорианския календар, използван днес (14-ти според тогавашния действащ Юлиански). Първородното чедо на нотариуса Гийом Нострдам от Сен Реми дьо Прованс – Мишел, е толкова красиво бебе, че родителите му го кръщават на Архангел Михаил. След него се появяват още 5 деца и всички получават добро образование. В старата еврейска фамилия, приела християнството, за да не бъде преследвана от Католическата църква, се пазят религиозни традиции и канони на рода. И се предават в семейството заедно с тайните науки кабала и алхимия. Сред братята си единствен „малкият звездоброец“ се насочва към медицината. Заслугата е на неговия дядо по майчина линия – също лекар. Изключително интелигентен и с широки познания, той е първият учител на своя внук. Учи го не само да чете и пише, но го въвежда в света на математиката, астрономията и астрологията. В онези времена медицината е тясно свързана с науката за звездите. Запознава го с растения и билки, необходими в лечителската практика. Малкият Мишел попива „като гъба“ ценните уроци и съвети. А когато дядо му напуска този свят, той се отправя към оживения Авиньон, за да продължи образованието си.

Едва 12-годишен, но със завидни познания по латински, гръцки и иврит, веднага е приет в университета. Всички са впечатлени от знанията и невероятната му памет, наричат го „звездния доктор“. Но само след година в града пламва чумна епидемия и слага край на обучението. Лекар по душа и призвание, макар още студент, той обикаля от място на място, проучвайки различни билки и растения, комбинира ги в опит да пребори коварната болест. След няколко години неговата страст към науката го отвежда в престижния университет на Монпелие. И тук, още на приемния изпит, се представя блестящо. Забележителните му умения и знания са оценени високо. Приет е сред огромна конкуренция и за първи път използва името Нострадамус. Скоро разбира, че няма да научи много от преподавателите си по медицина. Техните познания не надвишавали твърде наученото дотогава от него. Някои от лечебните им методи дори намира за вредни. Остава, защото само зад университетските стени са разрешени така важните в работата му дисекции и аутопсии.  Завършва през 1530 г. с добри постижения и докторска степен. Като млад лекар, е много различен от колегите си. Разочарован от всеобщата практика, има смелостта да използва собствени методи на лечение. Не се интересува от титли и научна кариера, не  робува на авторитети, воден единствено от здравия разум, логиката и натрупания опит. Продължава борбата с вилнеещата във Франция чума по свой начин. Вместо общоприетото кръвопускане, предписва пиене на изворна вода и дишане на чист въздух. Неговото „розово хапче“, раздавано на хората по улиците, придружено с хигиенни съвети, прави чудеса. Успява да спре епидемията в няколко френски града. Дали от хапчето, дали от спазването на хигиена или вдъхнатата силна надежда, не е сигурно, но легендата за това е жива и днес в Югозападна Франция.

По време на пътуванията си, посещава град Ажен и там среща красивата Анриет д’Анкос – дъщеря на известно семейство. Влюбват се от пръв поглед и още на следващата година се женят. Раждат им се две деца – момче и момиче. Но щастливите и безоблачни дни отминават бързо. „Интелектуалното любопитство“ свързва Нострадамус с хора, които за официалната църква са еретици. Скоро е изправен пред съда като „подозрителна личност“. За да избегне неприятностите във време на върлуваща епидемия, с която се бори неуморно, е принуден да напусне Ажен и семейството си. Цели две години е далеч от тях, а когато се завръща, намира любимата съпруга и двете им деца мъртви. Докато спасява непознати хора от чумата, нейна жертва стават най-близките му хора. Шокиран и съкрушен от мъка, не може да си прости вината, която чувства. Разтърсен от случилото се, има угризения, че не е приложил знанията по астрология, за да промени случилото се:

„Ако бях направил предварително хороскоп за своята жена и деца, със сигурност щях да предскажа поне донякъде смъртта им и щях да съм предприел стъпки, за да я предотвратя.“

Това събитие е повратна точка в живота му, превръща го във фаталист, пророк и ясновидец.

Следващите десет години пътешества не само из Франция, посещава неведнъж Германия и Люксембург, канен от високопоставени аристократични семейства. Става все по-известен със своите предсказания, осъзнавайки пророческата си дарба:

„Моите пророчества са в резултат от естествени наблюдения и свръхвъзприятия, които съм наследил от своите предци“.

 Смайващите му предсказания в онова време се приемат като „граничещи с вещерство и магьосничество“. А всъщност Нострадамус в душата си е преди всичко лекар, използващ специалните си умения „само и единствено в помощ на хората.“ Затова не престава да се бори с новите вълни от чума, заливащи периодично страната. Отзовава се навсякъде, където е повикан за помощ. Заслугата му за овладяване на епидемията e неоспоримa. За благодарност в Екс е удостоен с правото да получава до края на живота си материално възнаграждение. На 43 години, през 1547 г., в Салон дьо Прованс се запознава с Ан Понсар – млада вдовица, за която решава да се ожени. В същото време си е поставил задача да се срещне с великия аптекар Антонио Вичерджо, въвел лекарствата на капки. За да не повтаря грешката от първия си брак, изчаква с женитбата 2 години, които посвещава на изследвания в Ренесансова Италия. След това се връща във Франция и се заселва в Салон при втората си съпруга. Отдава се на „тих и спокоен живот“ със своето голямо семейство, благословено с шест деца. Славата му на добър лекар расте, много хора се обръщат за помощ към него. Умело съчетаващ познанията по медицина с владеенето на астрологията, той много точно определя диагнозите. Освен това умее да „успокоява своите пациенти“, подбирайки думите си така, че да им вдъхне надежда. Всяка нощ „разговаря с Бог, опитвайки се по този начин да усъвършенства способността си да вижда в бъдещето.“ 

Избягва пътуванията, затова благородници от цяла Европа идват в имението, превърнато в астрономическа обсерватория, за да получат съветите му. Търсят го дори представители на духовенството, заклеймяващи астрологията. С дарбата да предсказва времето пък, е винаги в услуга на селяните за прибиране на реколтата. За да се справи с огромния интерес към предвижданията му, от 1550 г. започва да издава алманах всяка година. В него споделя важна информация за земеделците, дългосрочни прогнози за времето, дори съвети за здраве и красота. Прави и политически прогнози, много от които  се оказват верни. Алманахът се продава в огромен тираж, а предсказанията му го правят все по-известен. През 1555 г. публикува своите „Прорчества“ в три тома, които допълва през следващите години. Написани в четиристишия завоалирано и загадъчно, те разпалват до днес читателското въображение в опит да бъдат разтълкувани. А тогава са представлявали истинска сензация, която привлича интерес дори у кралете.

От Катерина Медичи и Анри II получава покана да гостува в Париж. Месец и половина във френската столица е достатъчна, за да му осигури подкрепата на кралското семейство и много благороднически фамилии. Успехът като лекар и предсказател там, му носи и пари, част от които дарява за направата на канал, захранващ с вода Прованс. Към неговата слава се прибавя признателността на хората. В последното десетилетие от живота си, Нострадамус получава високата титла „придворен лекар и съветник“, радва се на всеобща почит и уважение. Накрая успява да предскаже и собствения си край. Здравето му се влошава, силите го напускат и три дни преди смъртта написва завещание. На 1 юли 1566 г. пише на свой ученик: „Няма да доживея изгрева.“ Оказва се отново прав. Умира на 2 юли 1566 г. Погребан е в гробницата на францисканския параклис „Св. Михаил“ в Салон дьо Прованс. До надгробния камък, върху който пише „В името на Всевишния. Тук почива прочутият Мишел дьо Нострдам“, стои негов портрет, направен от сина му. По време на Френската революция, мястото е осквернено, а останките на прочутия ясновидец разпиляни. През 1792 г. част от тях отново са погребани в параклиса „Свети Лоран“ в Салон.

Августина Савова