Майкъл Крайтън: Денят е умалено повторение на целия ни живот

Брилянтен разказвач, чиито книги носят послания и ангажират съзнанието на милиони читатели. „Майкъл Крайтън беше най-добрият в смесването на науката с големите театрални концепции… Зад кулисите няма друг, който би могъл да заеме мястото му“. /Стивън Спилбърг/

Един от най-успешните американски писатели на своето време е роден на 23 октомври 1942 г. в Чикаго. Завършва специалност Биологична антропология в Харвард с отличие. Учи и медицина, но бързо разбира, че това, с което иска да се занимава през живота си, е да пише.  

Майкъл Крайтън е автор на редица бестселъри, издадени на близо 40 езика и продадени в милионни тиражи по целия свят. 13 от тях са филмирани. Сред най-известните заглавия са „Конго“, „Големият влаков обир“, „Сфера“, „Състояние на страх“, „Юрски парк“, „Въздушна клопка“, „Изгубеният свят“, „Ген“, „Фатален срок“, „Жертвата“, „Изгряващото слънце“ и др. Наричат го бащата на технотрилъра. Пише и под псевдоними като Джон Ленг, Джефри Хъдсън, Майкъл Дъглас и др. Освен успешен писател, той е и кинорежисьор, създател и сценарист на медицинския сериал „Спешно отделение“ и др. Носител е на редица награди. Той остава единственият писател, който два пъти оглавява класациите за най-продавана книга, най-печеливш филм и най-гледан телевизионен сериал в една и съща година.

В бележки за автора, публикувани през 1979 г. в книга на Майкъл Крайтън, литературният критик Елена Коларова пише за, може би, най-знаковата му книга – „Щамът „Андромеда“: „Майкъл Крайтън е представител на онази част от американската младеж, която не може да се примири със създаването на военноакадемичните комплекси… Израз на неговия протест са двата му романа „Щамът „Андромеда“ /1969/ и „Човекът компютър“ /1972/.

Първата му книга, която той нарича роман, всъщност може да се отнесе към художествената публицистика. Авторът-учен стои по-близо до науката и фактологията и затова в романа му липсват ярко изразени и богати психологически образи. Но може би именно с това книгата му звучи толкова убедително, че човек забравя научнофантастичния ѝ характер, а остава с усещането, че случаят с щам „Андромеда“ е действителен факт. Впечатлението за достоверност се засилва и от похвата на автора да разказва за фантастично събитие със задна дата – инцидентът в селището Пидмонт е станал през 1967 година, т.е. две години преди написването на книгата. За задачата, която си поставя Майкъл Крайтън, съдим по думите на един от героите на романа: „Обществото трябва да знае как възникват научните кризи и как се разрешават“. Коя научна криза стои във фокуса на това научнофантастично произведение?

Група от най-големите американски учени, въпреки най-съвършено обзаведените лаборатории в един от най-модерните научни институти на Пентагона, се оказва безсилна пред смъртоносното действие на извънземните микроорганизми, донесени от седмия изкуствен спътник от серията „Скууп“. Това е само едната страна на кризата, която дори и да стане достояние на обществеността, ще бъде оправдана. Авторът повдига обаче и другия край на завесата. Тази серия спътници „Скууп“ е изпратена именно с такава цел – да открие в Космоса микроорганизми, които да са смъртоносни за хората и удобни за използването им в бактериологична война. Тук коментарите са излишни… Крайтън е създал научнофантастичен роман-предупреждение…“

Писателят умира на 4 ноември 2008 година в Лос Анжелис.

Книгите на Майкъл Крайтън можете да намерите в библиотека „Зора“

Снимка: https://michaelcrichton.com/