Основоположникът на реализма в руската литература Александър Сергеевич Пушкин,“слънцето на руската поезия“ е основоположник и на съвременния руски литературен език. Изпитал влиянието на великите Волтер, Байрон и Шекспир, той е не по-малко велик от тях, създавайки литертурни шедьоври. 

 

Абрам Ханибал, прадядо на поета

Роден e в Москва през 1799 г., в стар дворянски род. Големият поет е внук на гвардейски подполковник и правнук на Абрам Ханибал (еритрейски принц и руски генерал-майор, любимец на цар Петър I ). Чичо  му е известен поет от кръга на Карамзин. 12-годишен, постъпва в  Императорския царскоселски лицей в днешния град  Пушкин. Там преживява Наполеоновата война(1812) и прави първите си стихотворни опити, вдъхновени от френските  класически поети. За първи път публикува свое  произведение („К другустихотворцу“ ) в московското списание „Вестник Европи“ (1814 ), а стихотворението „Воспоминания в Царском Селе“ привлича вниманието и високата оценка на Державин. Участва в литературното дружество „Арзамас“. След завършване на лицея се присъединява към декабристкото литературно-театрално дружество „Зелена лампа“. Приятел е с много от декабристите. Без да членува в организацията им, пише политически епиграми и им посвещава стихове (К Чаадаеву“,  „Вольность“„Н. Я. Плюсковой“,  „Деревня“).

Още в лицея започва работа над поемата „Руслан и Людмила”. Публикуването й през 1820 г. предизвиква шумни реакции и спорове, дори възмущения от „ниския стил” и смесването на руско-френски изразни средства с фолклорна стилистика.  Плод на престоя му в Кавказ и Крим е първата от неговите „южни поеми” – „Кавказки пленник” . Тя му донася голяма слава и го превръща във водеща фигура на руската литература. Следват драмата „Борис Годунов” , поемите „Бахчисарайски фонтан”, „Цигани” и неразбраната от критика и читатели „Полтава”. Повечето от тях са написани в Михайловское, където поетът среща Анна Керн и й посвещава онова вълшебно стихотворение:

М.И. Глинка романс «Я помню чудное мгновенье»: история, содержание ...

Пак там, в майчиното си имение, Пушкин продължава и започнатия още през 1823 г.  роман в стихове „Евгений Онегин”, за да го завърши в Болдино, друго семейно имение, подарено му от неговия баща за сватбата с Наталия Гончарова (1831). Това е най-продуктивният Пушкинов период , т. нар. „Болдинска есен”, в която се раждат „Повести на покойния Иван Петрович Белкин“, „Малки трагедии“, „Къщичка в Коломна“, „История на село Горюхин“, „Приказка за попа и неговия работник Балда“, чернови за няколко критически статии и повече от 30 стихотворения. Но идва  трагичната 1837 г. Затънал в дългове, потопен в море от слухове и интриги , смелият поет отново избира пътя на честта. И загива, едва на 38 години. Дори не е изпратен подобаващо, защото силните на деня се страхуват от политически демонстрации. Тихо и тайно е пренесен от A. И. Тургeнeв в Cвeтoгoрcкия мaнacтир, близo дo Михaйлoвcкoe. Поетът е знаел, че властимащите нямат сила над времето и всенародната любов, оставил им е пророческите думи:

„Можете спокойно днес да спите.

Прав е силният, но някой ден

вас децата ви за мен ще питат, 

ще проклинат вас заради мен.“

 

 

„След онзи океан от мръсотия, измени, лъжа, равнодушие от страна на приятелите … колко тържествено и прекрасно е да се види как този наперен, безсърдечен („свински“, както обичал да казва самият Александър Сергеевич), и, разбира се, неграмотен Петербург, станал свидетел на това, как, като чули съдбоносната вест, хиляди хора се втурнали към дома на поета и завинаги заедно с цяла Русия останали там. След два дни неговият дом станал светиня за неговата Родина и светът не е виждал по-пълна, по-лъчезарна победа … Той победил и времето, и пространството.“   

 (Анна Ахматова)

 

 

За нас са изключително скъпи неговите едноименни стихотворение и повест „Кърджали“ за живота на българите от онази епоха в Бесарабия и Молдова. Българска връзка продължава и чрез сина на поета, генерал Ал. Ал. Пушкин, участник в Руско-турската война и командващ 13-ти Нарвски хусарски полк (част от „летящия отряд“ на ген. Ал. Лермонтов), освободтел на град Бургас.

 

КИРДЖАЛИ

В степях зелёных Буджака,
Где Прут, заветная река,

Обходит русские владенья,
При бедном устьи ручейка
Стоит безвестное селенье.
Семействами болгары тут
В беспечной дикости живут,
Храня родительские нравы,
Питаясь ‎трудом,
И не заботятся о том,
Как ратоборствуют державы
И грозно правят их судьбой.