„ЧОВЕШКИЯТ ЖИВОТ! – КАКВА НЕПРЕСТАННА ВЪРВОЛИЦА Е ТОЙ“ – АНТОН СТРАШИМИРОВ

На 15 юни 1872 година е роден Антон Страшимиров – български белетрист, драматург, публицист и общественик.

От 1890г. до 1894 г. е начален учител из различни села във Варненско и Бургаско. Развива активна просветна дейност. Редактира вестник „Глас от Изток“ в Бургас. През 1895 година заминава за Берн, Швейцария. Слуша лекции по литература и география, запознава се със западната литература и философия, включително с творчеството на Хенрик Ибсен, Аугуст Стриндберг и Морис Метерлинк.

След завръщането си в България работи като гимназиален учител във Видин (1898 – 1899). Заедно с д-р З. Димитров, д-р Н. Петков и В. П. Гочев във Видин редактира литературното научнопопулярно списание „Праг“. Работи като учител в Педагогическото училище в Казанлък (1899 – 1900), но е уволнен заради спречкване с кмета и получава забрана да учителства.

Участва активно в македонското освободително движение като четник на Яне Сандански. През 1900 година е делегат на Казанлъшкото дружество на Седмия македонски конгрес, а през април 1901 година отново от Казанлък е делегат на Осмия македоно-одрински конгрес. Редактира вестник „Реформи“, орган на Върховния македоно-одрински комитет, и списание „Звезда“ в Търново – от книжка 5, издава списание „Културно единство“ в Солун.

Участва в Балканската война като редник. През Междусъюзническата и Първата световна война е военен кореспондент и сътрудничи на вестник „Военни известия“ и списание „Отечество“. След войните редактира списание „Наши дни“, което отразява културния живот в България (1921). Създава и редактира (1922 – 1923) „Българска общодостъпна библиотека“. Помага на млади писатели, например на Христо Ясенов, Марко Марчевски и много други. След Септемврийското въстание (1923) пише знаменития позив „Клаха народа, както и турчин не го е клал“ …“Нито тези, които погавриха надеждите на народните маси и забегнаха, нито тези, които клаха народа си, както и турчин не го е клал, нито едните, нито другите ще помислят за тълпите жени и деца, оставени на произвола пред зима.“/. Защитава жертвите на Цанковия терор, основава помощен комитет за подпомагане на сираците.

През 1924 година е един от редакторите в списанието „Пламък“, в който главен редактор е Гео Милев. След няколко броя официално напуска, защото смята, че острият тон на Гео Милев срещу правителството е опасен и се рискува списанието да бъде спряно, както всъщност е станало. След това печата във вестниците „Звезда“ и „Новини“. През 1926 година под редакцията на Страшимиров излиза вестник „Ведрина“.

Писател с неспокойна обществена съвест, с неравностойно и разнопосочно творчество. Рисува острите социални конфликти и човешки драми в разкази и повести – “Смях и сълзи”. Модернистични психологични романи из градския живот – “Бена”, романтично отражение на македонските борби – “Роби”.

Връх в творчеството му е експресивният роман “Хоро”- ярък художествен антифашистки протест. Жанрово разнородна драматургия – “Вампир”, “Свекърва”и др.

След смъртта на съпругата му, здравето на Страшимиров се влошава. Изпратен е за сърдечна операция във Виена, където умира на 7 декември 1937 г. Погребан е в София.
Книгите на Антон Страшимиров можете да ползвате в Библиотека „Зора”.

(По материали от Българска енциклопедия А……Я)