ИЛИЯ  ГУДЕВ – РАДЕТЕЛ ЗА НАУКА, ПРОСВЕТА, КУЛТУРА  И ИКОНОМИЧЕСКИ ПОДЕМ

Видният сливенски общественик Илия Димитров Гудев е роден на 9 ноември (нов стил) 1861 г. в с. Градец, Котленско. Завършва Сливенската мъжка гимназия и със стипендия на Дирекцията на народното просвещение на Източна Румелия е изпратен да учи в педагогическото училище на гр. Загреб през 1883 г. Още на следващата година е слушател в историко-филологическия факултет в града. Със завръщането в България започва учителската му дейност. Младият учител  дарява сили, душа и сърце на родната просвета. Преподава в Държавния педагогически курс в Шумен, после учителства в София, а от 1 февруари 1887 г. е назначен за инспектор в Сливенското учебно окръжие. В периода 1887-1890 г. превежда съвместно с Т. Танев пълния курс по педагогика на своя хърватски преподавател Стефан Басаричек.

Сливен става домакин на първата в България педагогическа конференция, организирана през 1889 г. В продължение на седем дни се изнасят реферати, преподават се показни уроци, приема се Правилник за реда и дисциплината, обучението и възпитанието на учениците.

На 3 октомври 1893 г. Илия Гудев свързва живота си със Стамата Хаджистефанова. От брака им се раждат трима синове: Димитър, Любен – дипломат, доктор на юридическите науки,  и  Стефан.

Стамата Хаджистефанова,
съпруга на Илия Гудев

Когато на 1 април 1894 г. става учител в Сливенската мъжка гимназия, Гудев работи всеотдайно и с жар за каузата просвета. Заедно с учителя Христо Димитров редактира и издава сп. „Народен учител” (1895).

От 1 април 1903 г. е директор на Сливенското V-то класно девическо  „Пашево” училище и три години се бори за превръщането на училището в средно. Това става факт през 1906 г.

Учители в Сливенското „Пашево“ девическо училище, 1907 г.

Като ревностен читалищен деец, Илия Гудев става един от инициаторите за създаване на съюза на читалищата в България, а сам дълги години председателства Бургаския областен читалищен съюз. За родолюбивото му дело е избран за почетен член  на Върховния читалищен съюз и на читалище „Зора” в Сливен. В качеството си на председател на народното читалище „Зора”, през 1925 г. прави предложение за превода от гръцки на български на ценните мемоари на д-р Иван Селимински. Министерството на просвещението одобрява идеята, отпуска кредит и записките се издават на български език под названието „Библиотека  д-р Иван Селимински”.

Стефан Гидиков, Илия Гудев и Атанас Николов – видни сливенски общественици, 1937 г.

Кмет е на гр. Сливен от 1905 до 1908 г. и 4 години живее с болките и радостите на своето родно огнище. Ръководи се от идеята да направи Сливен модерен град в материално и духовно отношение.

По инициатива на Гудев през 1892 г. в Сливен се създава комитет „Воевода Хаджи Димитър” за издигане паметник на Хаджията. С негово участие в града се основават дружество „Лес”, лозарски синдикат, краварско дружество, бубарско дружество, Дружество за икономическо повдигане на Сливен. Той развива активна дейност в археологическото дружество, електрическата кооперация „Хаджи Димитър”, сливенския клон на „Червен кръст”, възържателното дружество.

През кметския му мандат:

  • Е сключен заем от 12 000 лв. за изграждане на първоначалните училища „Ген. Кесяков”, „Д-р Иван Селимински”, и „Хаджи Димитър”
  • Построява се  най-евтиния в страната водопровод и укрепителна стена край р. Асеновска
  • По негово застъпничество държавата построява текстилното училище „Добри Желязков” и кавалерийските казарми
  • Основават се  първите курсове по бубарство, пипиниерство, пчеларство
  • Прокарва се ж. п. линията Сливен – Зимница
  • Планира се околността и районът на минералните бани

Една многостранна, общополезна, „плодовита” дейност, оставила своя забележителен отпечатък в растежа и развитието на Сливен.

Мария Маринова