Реализирано с подкрепата на Фондация "Глобални библиотеки - България" в рамките на конкурс "Библиотеката - активен участник в обществения живот", в изпълнение на договор РД11-00-338/20.12.2017 с Министерство на културата.
Събития
- 21.03.2021
- 0
Сливен е град, който обича театъра. Град със стари театрални традиции и една благодарна, откликваща публика, достойна за славното му театрално минало. В дългата история на това минало се редуват "звездни" периоди и не чак толкова, сменят се възходи и трудности. Сменят се хората, посветили живота си на тази магия,...
Прочети още- 17.01.2021
- 0
Годината е 1877. На 12 април Русия обявява война на Турция. Дните на робството в родината ни са преброени, но затова пък - още по-страшни. Отстъпващите турски редовни войски и башибозук изпепеляват всичко по пътя си. Сливен също не е пощаден, макар и встрани от бойните действия. Към края на...
Прочети още- 10.08.2020
- 0
Когато на 11 август 1877 година (23 август по нов стил) ген. Столетов дава нареждане на руските полкове да отстъпят по габровското шосе, за да се окопаят там и да забавят колкото може повече настъпващите турски войски, българските опълченци са оставени на връх Шипка като прикритие. Но сигналът за отстъпление...
Прочети още- 30.06.2020
- 0
Едва ли има жител на Сливен, за който името Белфа да не е познато, а за мнозина това е и повод за гордост, защото именно там през 1934 година светва първата електрическа крушка произведена в България. Нa 1 юли 1933 година в Cливeн няĸoлĸo дyши, междy ĸoитo индycтpиaлeцът Aпocтoл Cтeфaнoв, д-р...
Прочети още- 24.06.2020
- 0
Едни от най-дълбоките познавачи на българската народопсихология са чужденци – хора, дошли тук след Освобождението и обикнали земята и народа ни, с всичките му положителни и отрицателни качества, превърнали се в строители на съвременна България. Сред тези хора на възрожденския дух се откроява историкът Константин Иречек. Той пътува из България,...
Прочети още- 03.06.2020
- 0
На 5 юни 1907 - нов стил /23 май 1907 - стар стил/ година е открита първата железница в Сливен. При управлението на Стефан Стамболов стопанският напредък у нас има много измерения, като едно от тях е изграждане на транспортно-комуникационна мрежа и най-вече железопътно строителство. Със закон от 21 януари...
Прочети още- 29.05.2020
- 0
На 1 юни 1902 година се състои тържественото откриване (освещаване) на Сливенските минерални бани, които вече 118 години се свързват с името на града. Минералните бани на река Тунджа се намират на 12 км югозападно по шосето Сливен – Нова Загора. Историческата справка сочи, че през 1870 година турското правителство...
Прочети още- 21.05.2020
- 0
На 24 май 1969 година е открит паметникът на Димитър Добрович в Сливен. Слово за живота и делото на големия български художник произнася тогавашният председател на Градски народен съвет инж. Георги Михайлов и открива паметника, проектиран и изпълнен от скулпторите Димо Лучиянов и Христо Танев. На откриването присъстват и тогавашните ...
Прочети още- 14.05.2020
- 0
През 1969 година от 16 до 18 май в Сливен се провежда Първият републикански стенографски събор, което превръща града ни в люлка на стенографското движение в България. По поръка на тогавашното правителство словенецът Антон Безеншек през 1879 година сполучливо преработил и пригодил на български език стенографската система на немеца Франц...
Прочети още- 04.05.2020
- 0
На 7 май 1966 година по време на Чинтуловите литературни дни е открит бюст-паметник на Добри Чинтулов от тогавашния председател на Съюза на българските писатели Георги Джагаров. Мястото на паметника сега е променено. Първото ситуиране на монумента е било приблизително от другата страна на улицата срещу хотел "Централ"/ "Сините камъни"....
Прочети още- 13.04.2020
- 0
На 16 април 1878 година /стар стил/ в Сливен се провеждат първите избори за общински съвет. Поради това, че все още липсват общи правила и траен мирен договор, се избира Временна градска комисия начело с Добри Минов, а четири дни по-късно се е състояло и първото заседание на „Сливенский градский...
Прочети още- 18.02.2020
- 0
ПИСМО ДО ПАНАЙОТ ХИТОВ В БЕЛГРАД Г-н Панайоте, Пре[м]ного ви благодаря дето се потрудихте, че ме извадихте из болницата, [за]щото ако бях стоял йоще няколко дена, истина бих умрял. Така исто се трудите и за всичките си събрани братя - и сме длъжни да ви почитаме... Защото сте и най-повече...
Прочети още