Петър Папанчев – депутатът от Сливен с най-дълъг парламентарен стаж

Известният в края на 19-ти век сливенски адвокат, журналист и политик Петър Папанчев е роден на 27 август 1860 г. След Освобождението заминава за Русия да продължи образованието си. Там го заварва началото на Сръбско-българската война (1885 г.). Без колебание напуска временно учението и се завръща в Родината. Обзет от патриотичен ентусиазъм, се записва в ученическия легион и участва в сраженията като доброволец. През 1887 г. завършва право в Одеския университет и започва работа като държавен адвокат в Бургас. Три години по-късно, повлиян от  социалдемократическите идеи, по които се увлича още като студент, основава ученолюбиво дружество „Развитие“ в Сливен и става негов председател. В това дело не е сам, а заедно с Никола Габровски, Тодор Постомпиров и руските поданици Попов и Квартирников,

Експанзивният и колоритен адвокат навлиза и в политиката. След падането на Стамболовото правителство (1894 г.), той основава в Сливен Народна партия – една от първите в страната. Благодарение на неговата активност и лидерски качества, дълги години тя е сред най-популярните и влиятелни партии в града. А самият Папанчев многократно е избиран за народен представител, за окръжен и общински съветник. Той е депутат в VIII-то, IX-то, XI-то, XIII-то и XV-то Обикновени народни събрания, също в V-то Велико народно събрание.  Като парламентарист, името му се свързва  най-вече с „Папанчевата добавка към закона за печата“ от 16 декември 1887 година. В нея наред с изискването отговорните редактори на списания и вестници да имат постоянно местожителство и завършено средно образование, се предвижда също те да носят главната отговорност за съдържанието на публикациите. По ирония на съдбата, точно тези  ограничаващи свободата на словото законови промени се обръщат срещу него и през 1900 г. той е съден „за обида на Княза“.

 Стамболов е все още на власт, когато Петър Папанчев се изявява и като журналист. Редактор е на „Сливен“ – вестникът, който става печатен орган на Народната партия в града, след като тя поема управлението на страната от май 1894 г. В някои периоди изпълнява тази функция за цяла Югоизточна България. Изданието е добре финансирано от сливенски и бургаски народняци – фабриканти, търговци и предприемачи. По-късно Папанчев участва в редактирането и на опозиционния в. „Балканска трибуна“ ( 1906-1908 г.). Изключително енергичен и деен човек, той намира време за преводаческа работа и научни изследвания в областта на правото и обществено-политическите науки.

Като истински патриот, вече 52-годишен, той взема участие и в Балканската война. Заедно със синовете си Борис и Илия, са част от доброволческия отряд „Сливница“.

 Умира на 3 януари 1943 година на 85 години.