Най-младото от всички изкуства има своята дълга предистория. Още древните хора преди новата ера наблюдават и се замислят над принципа, който стои в основата на познатата ни днес „камера обскура“ („тъмна стая“). Аристотел го описва първи, наблюдавайки слънчевите затъмнения, а арабският астроном Абу Али Алхазен доразвива тези описания и построява първата “камера обскура”. „Изкуственото око“ – така я нарича Леонардо да Винчи в своите скици и бележки,  размишлявайки върху тайната на човешкото око, лещите и тяхната роля. Неговите идеи допълват Джовани Батиста дела Порта и венецианският благородник Даниел Барбаро. Първият предлага използване на огледало за коригиране на изображението, а вторият добавя регулируема диафрагма на блендата и това, всъщност, е първият фото обектив. Йохан Кеплер пък дава идея вътрешните стени на камерата да са черни, за да се избегне дифузното отразявяне на светлината.

Жозеф Никифор Ниепс (1765-1833)  –           „баща на фотографията”

До XVI в. „камера обскура“ помага на астрономите да наблюдават слънцето без да вредят на очите си. Тя има голямо приложение и в живописта. Много художници през XVII-XVIII век я използват като помощно средство за перфектна перспектива в картините и пейзажите си. Тя търпи различни модификации, взема формата на затворена кутия с полупрозрачен екран. И така, до появата на фотографската камера през XIX век – истинското начало на фотографията Това става възможно, благодарение научните достижения в областта на химията и оптиката.

„Гледка през прозореца на Лю Гра“

 

През 1820 г. френският изследовател Жозеф Нисефор Ниепс открива свтлочувствителните свойства на асфалта и ги прилага, за да получи видим образ. Своето откритие нарича хелиография. За да се появи и съхрани образ, нужни са поне 8 часа експонация. Негова е най-старата запазена снимка „Гледка през прозореца на Лю Гра“ (1827), направена от селското му имение в малко бургундско селце. На тази първа фотография трудно се разпознават контурите: вдясно – покрив на плевня, вляво – гълъбарник и лятна кухня, в дъното – крушово дърво.  

Луи Дагер (1787-1851)

 

Ниепс се запознава през 1829 г. с френския художник Луи-Жак Дагер и двамата обединяват усилията си във  фотоизследователската работа. Сключват 10-годишен договор за сътрудничество. Ранната смърт на Жозеф Никифор слага край на общите им опити. Дагер продължава сам, довършвайки започнатото.  Разработва практичен метод за фотографиране, наречен на негово име дагеротипия. Щастлива случайност със счупен термометър му помага да открие, че живачните пари могат да ускорят развитието на латентно изображение от 8 часа до 30 минути.

          Парижки булевард, заснет от                       Луи Дагер около 1838-1839 г.

През 1839 г. показва изобретението си публично, предизвиквайки истинска сензация. Патентът е закупен от френското правителство. На Дагер и Изидор, сина на Ниепс, са отпуснати пожизнени пенсии, а дагеротипът става известен на целия свят. До 1850г. само в Ню Йорк има над 70 фотостудия.

През следващите години английският изследовател Уйлям Талбот заменея дагеротипията с негативно-позитивния процес, стоящ в основата на днешната фотография. Откритието си нарича калотипия, по-късно другите й дават името талботипия, докато накрая Джон Хершел я кръщава фотография. Бурното развитие в тази област продължава. Фредерик Скот Арчър изобретява т. нар. мокър колодиев процес, изместен през 1880 г. от сухите броможелатинови плаки, открити от Ричард Медокс.

През 1889 г. Джорж Истман патентова първата целулоидна фотолента във вид на руло, а малко по-късно и първия фотоапарат, работещ с нея под името Kodak. Те завладяват бързо пазара. В началото на 20-ти век започва нова ера във фотографията – появяват се и първите цветни материали.

Снимка на Ман Рей – един от класиците на фотографията
“Париж 1954  ” от Анри Картие-Бресон – баща на фотожурналистиката и създател на „уличната фотография“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Възникнала като чисто физически експеримент и оптическо откритие, минавайки през много изследователски етапи, фотографията днес е цифрова или дигитална. Тя става все по-използвана в журналистиката, медиите и рекламата. Навлизайки в галерии и музеи, все повече заема полагащото й се място и в сферата на изкуството. Появила се като пресечна точка на науката и техниката, тя става все по-свързана с духовния свят на човека, с неговите емоции, с необходимостта да споделя и общува. „Фотографията е нашето пречистване” – казва Жан Бодрияр. Днес е част от ежедневието ни и ние често забравяме дългия път, който е изминала до превръщането й в “изкуство, по-богато на изненади от живописта“.  Майстори в “рисуването със светлина” са творци като Ман Рей, Анри Картие-Бресон, Жан Дюзед, Еджъртън Харолд, Уокър Еванс, Мартин Пар, Алфред Стиглиц, , Ансел Адамс, Филип Халсман, Ел Лисицки и много други.