На 12 февруари 1902 година в Радомир е роден Светослав Минков.

Завършва гимназия в София, след това учи във Военното училище във Вайскирхен, Австрия. Първата си творба – “Биномът на Нютон”- публикува през 1920 година в сп. “Българан”. Две години по-късно съвместно със Христо Смирненски издава “Календар Българан”. Тогава излиза и първата му книга – “Синята хризантема”. В нея, както и в две от следващите – “Огнената птица” и “Игра на сенките”, преобладават образите на смъртта, привиденията, ужаса и мистерията. От 1924 година работи като библиотекар в Народната библиотека в София. През 1925 година е арестуван и задържан за няколко месеца във връзка с обществената си дейност. През 30-те години на XX в. Минков написва трите си най-добри книги – “Автомати”,  “Дамата с рентгеновите очи”  и “Разкази в таралежова кожа”. Те са примери за сатира от най-висока класа.

При Светослав Минков често сатиричното се преплита с фантастичното. През 1936 година писателят пътува до Бразилия и Америка като делегат на Международния конгрес на ПЕН-клубовете. След като се връща в България, публикува памфлета – “Мадрид гори” и  пътеписа – “Другата Америка”, отразяващ впечатленията му от Южна Америка. През 1942 година  е служител на Българската делегация в Токио. Книгата му “Империя на глада” е вдъхновена от престоя му в Япония. Тя е уникално явление в литературата ни, на границата между публицистиката и пътеписа. След 9 септември 1944 година работи като коректор във в. “Работническо дело”, редактор във в. “Отечествен фронт” и като главен редактор на издателство “Български писател”. През 1945 година излизат хумористичните му разкази в сборника “Лунатин”. През 50-те и 60-те години сатирикът е особено продуктивен. Написва сборниците с разкази “Отвъд океана”, “Призракът от Кандари”, „Бракоразводно сражение”. Тогава проявява и афинитет към приказката. Превежда приказки от  Ханс Кристиан Андерсен, “Приказки на Шехеразада”, арабски приказки. Създава свои приказни истории, използвайки мотиви от българския фолклор и фолклора на арабския свят – “Месечко”, “Цар Безсънко”, “Как гарджето стана  певец” и др.

Светослав Минков умира в София на 22 ноември 1966 година.

 

По материали от: „Биографии на български писатели”