На 10 септември  1984 г. британският генетик Алек Джефрис открива, че ДНК (дезоксирибонуклеинова киселина) на всеки човек е уникална  като пръстовите отпечатъци. Както самият изобретател отбелязва, това е като внезапно вдъхновение. Разглеждайки рентгенови изображения на ДНК той изведнъж забелязва, че нишките на ДНК са различни. Джефрис ги нарича „генетични отпечатъци“. Така се и ражда терминът „генетичен отпечатък“.

 

От първите дни на революцията на рекомбинантната ДНК Джефрис се интересува от генетичните различия между видовете. Изследванията му в Лестърския институт се фокусират върху гена на миоглобина, който произвежда белтък, подобен на хемоглобина, намиращ се предимно в мускулите. Именно при тази „молекулярна дисекция“ Джефрис открива нещо много странно: къса част ДНК, която се повтаря многократно. Джефрис открива, че тази кратка част повтаряща се ДНК съществува не само в миоглобинния ген, но е пръсната из целия геном. И макар въпросните части да варират в известна степен при различните повторения, всички притежават една кратка, буквално идентична последователност от петнайсетина нуклеотида. Джефрис решава да използва тази последователност като „сонда“: с помощта на пречистена мостра на последователността, към която е прикачена радиоактивна молекула, той започва да търси въпросната последователност из целия геном. ДНК от генома се разполага върху специален найлонов лист и сондата се задържа чрез свързването на базовите двойки там, където се натъкне на допълващата я последователност. След това, като поставя найлона върху рентгенов филм, Джефрис успява да запише схемата на радиоактивните места. Когато проявява филма от експеримента, остава силно учуден от видяното. Сондата е установила наличието на много подобни последователности върху различни мостри ДНК. Но вариантите при различните мостри са толкова много, че човек може да посочи коя на кого принадлежи, дори ако са взети от членове на едно семейство. Както пише той самият за това в списание „Нейчър“ през 1985 година, „профилът дава специфичен, индивидуален ДНК отпечатък“. (Джеймс Уотсън и др.ДНК:Тайната на живота)

 

Модел на ДНК молекула

Абсолютно всеки човек на земята споделя 99% от ДНК с всеки друг човек. Обаче има 1%, който е различен и уникален за всеки един индивид на земята. Толкова уникален, колкото пръстовия отпечатък. С помощта на „генетични отпечатъци“  може да се установи родство, да се докаже участие в престъпление или обратно – да се помогне на хора, които са били затворени поради грешка на правосъдието – такива примери вече има много.

Първата област на практическо приложение на това откритие е съдебната медицина. Към традиционните пръстови отпечатъци е добавен генетичен отпечатък – идентификация на човек по коса, слюнка върху цигарен филтър, частица кожа или капка кръв. Всъщност, във всеки човешки биоматериал има ДНК. И както установява ученият, той е уникален за всеки от нас. Това се превръща в нов етап в развитието на криминалистиката.

Алек Джефрис предлага да се въведе задължително въвеждане в генетичната база данните на всички британски граждани. Според него това би помогнало значително на работата на полицията. Базата данни трябва да съхранява само онзи минимум информация, която е необходима за идентифицирането на дадено лице, а самите проби трябва да бъдат унищожени.Според Джефрис това е необходимо, за да не могат криминалистите да извличат информация за националност, цвят на косата и очите от гените. Така полицията първо ще трябва да докаже, че ДНК, намерена на местопрестъплението, съответства на записа в базата данни, и едва след това да получи информация за лицето, а не да използва уликите на генетиците, ако те още нямат заподозрян.

Откритието на Джефрис се използва успешно при установяване на родство. И това не са само фактите за установяване на бащинство. Например, само ДНК тест може да помогне на майка да намери бебето си, ако бъде объркано с друго новородено в болницата. За хиляди други хора ДНК тестът помага да се докаже или, напротив, да се опровергае родството. Дори останките от руското императорското семейство на Николай II са идентифицирани по същите генетични отпечатъци. Днес отпечатъци от ДНК могат да се правят навсякъде, дори в преносими лаборатории, а десетки предприятия по света произвеждат оборудване за геномна идентификация.

ДНК методът на Джефрис е използван за първи път през 1985 г., когато той е помолен да помогне по спорен казус за имиграция, за да потвърди самоличността на британско момче, чието семейство е от Гана.  Случаят е разрешен, когато резултатите от ДНК доказват, че момчето е тясно свързано с останалите членове на семейството и Джефрис вижда облекчението в лицето на майката, когато чува резултатите. ДНК отпечатъците са използвани в полицейски криминалистичен тест за идентифициране на убиеца на двама тийнейджъри, Линда Ман и Доун Ашуърт, които са изнасилени и убити в Нарборо, Лестършир, съответно през 1983 г. и 1986 г. Колин Пичфорк е идентифициран и осъден за убийствата им, след като пробите, взети от него, съвпадат с проби от сперма, взети от двете мъртви момичета. Това се оказва особено важна идентификация. Британските власти смятат, че без него невинният човек неизбежно би бил осъден. В този случай работата на Джефрис не само доказва кой е истинският убиец, но и оневинява Ричард Бъкланд, първоначално главен заподозрян, който в противен случай вероятно би прекарал живота си в затвора.

Сър Алек Джефрис е роден на 9 януари 1950 г. в Оксфорд, Англия. Професор е по генетика от университета в Лестър, Англия.

През 1994 г. Алек Джефрис е отличен с рицарско звание заради важното си откритие.

Британският полицейски драматичен телевизионен сериал от 2015 година- „Код на убиец”- разказва за откритието на сър Джефрис и използването му в разследването на жестоките убийства на двете ученички в Лестършир – Линда Ман и Доун Ашуърт.