Обуздаване на вятъра

През 1 в.сл.Хр. великият александрийски инженер Херон конструирал музикален орган, задействан от силата на вятъра с помощта на перки. Няма доказателства обаче, че уредът намерил приложение извън работилницата на Херон. И което е доста странно, макар че римляните били добре запознати с принципа чрез работата на Херон, никога не построили вятърна мелница; може би защото империята им била благословена с реки, предоставящи в изобилие необходимата водна сила.

След дълъг период на подценяване, вятърната мелница се появила в ислямския свят, където редица райони без сигурен приток на течаща вода трябвало все пак да мелят зърното си. Оригиналните разработки на Херон били известни на ислямските инженери, които всъщност съхранили повече гръцко-римски технологии, отколкото европейските им колеги. Но откривателят на ислямската вятърна мелница, колкото и да е бил вдъхновен от Хероновите идеи, създал една съвсем различна конструкция. Валът, на който били закрепени перките, бил по-скоро вертикален, отколкото хоризонтален, и бил инсталиран във вертикална кула от кирпич, с врата и отвори за улавяне на вятъра. Конструкцията напомняла съвременна въртяща се врата.

Според различни предания, изобретателят на ислямската вятърна мелница живял в Иран, когато арабите покорили тази страна в средата на 7 в.сл.Хр. Вторият халиф Омар наложил тежки данъци на мелниците, изобретени от иранеца. Изобретателят бил толкова разгневен, че убил халифа. Доколко тази екзотична приказка е вярна, едва ли ще се разбере някога, но археолозите доказали, че подобни кирпичени кули с вятърни мелници били строени в Иран и Афганистан поне от 9 в. насам. От тези земи конструкцията очевидно се разпространила в арабския свят и оттам в Индия и Китай.

Идеята за вятърната мелница достигнала Англия през 1137 г. Там обаче конструкцията претърпяла значителна промяна. Всъщност била изобретена вятърна мелница от нов тип /доста подобна на Хероновия вятърен двигател/, в която валът с перките има по-скоро хоризонтално, отколкото вертикално разположение. Но конструкцията можела да се върти и хоризонтално: при най-популярния стълбов модел цялата мелница можела да се завърта около оста си с цел да „бъде уловен вятърът“. Тази конструкция била твърде сполучлива и вятърната мелница скоро станала характерен белег на селския пейзаж в средновековна Европа.

По материали от книгата „Древните изобретения. Илюстрована енциклопедия“, т.2 на Питър Джеймс и Ник Торп