На 22 февруари 1942 година умира писателят Стефан Цвайг – известен най-вече с психологическите си новели и с биографиите на прочути исторически личности.

Роден е на 28 ноември 1881 година във Виена в богато еврейско семейство. Учи в Германия и Австрия, след което пътешества известно време. Първите си стихове публикува още преди да навърши  двадесет години.

Пътешествията и Първата световна война  оказват силно влияние върху неговия мироглед. Става  убеден пацифист и поборник на идеята за обединена Европа с единно управление. По време на Първата световна война заклеймява кръвопролитията в пиесата си „Йеремия“.

Цвайг е силно впечатлен от теориите на Фройд за човешкото съзнание и подсъзнание, което го превръща в един от първите писатели, които използват подобни идеи при писането на биографии. На 39-годишна възраст създава „Трима майстори“ – биографични есета за писателите Оноре дьо Балзак, Чарлс Дикенс и Фьодор Достоевски. През 1928 година публикува „Звездните мигове на човечеството“ – пет кратки исторически етюда, които му донасят световна слава. Между 1920 г. и 1940 г.  пише подробни романизирани  биографии на френската кралица Мария Антоанета, средновековния философ Еразъм Ротердамски и други исторически личности. През този период създава и множество новели, сред които най-известна става „Амок“. Друго произведение, което му носи признание е романа“Нетърпеливо сърце“.

Библиотека „Зора“ предлага на своите читатели следните произведения от Стефан Цвайг: „В омая на преображението“, „Европейската мисъл“, „Мария Стюарт“, „Нетърпеливо сърце“, „Магелан“, „Еразъм Ротердамски“, „Америго“, „Трима майстори“, „Огнена тайна“, „Портрети на европейски писатели“, „Амок“,  „Новели“, „Бразилия“, „Двадесет и четири часа от живота на една жена“, „Звездни мигове“, „Светът от вчера“, „Писмо на непознатата“, „Срещи“ и други.