Лилия Христова – поезия
- 03.10.2018
- 0
Лилия Христова е родена на 9 февруари 1970 година в Несебър. Работи като начален учител в родния си град и живее в Бургас.
Автор е на стихосбирките „Ориса ме Алиса”, „Градина под прозореца”, „Слънчев вятър”, и „Родена в понеделник” в съавторство с Живка Митова, както и на сборник с разкази – „Перо от черен котарак”.
Нейни стихове са публикувани в сп. „Съвременник”, „Страница”, „Море”, „Знаци”, „Кула”, „Литературен вестник”, вестник „Марица”, „Литературен глас”, „Компас”, алманах „Бургас”, „Златоструй” , „Огоста” и много други книжни и електронни издания – Диаскоп комикс, Ману Проприа, Литернет, както и в антологиите „Поети, влюбени в морето” и „Поезия с дъх на Черно море” ( на арабски).
Носител е на литературната награда за поезия на община Бургас за 2016 година – плакет „Христо Фотев”, втора и голямата награда „Николай Искъров” на община Свищов, втора награда в „Розата и Любовта” – Карлово, първа награда в национален поетичен конкурс Несебър, две втори награди в Яворови дни – Поморие.
Публикуваме стихове, които ни бяха предоставени от Лилия Христова.
***
Искам да съм тиха планина,
върховете ми да бъдат от безмълвие.
С бистрота на ручей да обичам –
просто и прозрачно.
Искам да съм синя планина
в сетивата на сезоните
и сърцето ми да е вълчица,
осъзнала колко е потребна.
***
Лъжи –
бездомни запетаи
кръстосват сложни изречения.
Прах от безсмислени тирета
погреба живи думи.
Висока удивителна съм –
няма как да ме изкачиш
с многоточия.
Затварям те в несбъдната рима –
уморено слънце
под една въпросителна.
А можеше да бъдеш стих.
***
Мравка съм.
Светът е Сизифово зърно.
Сама си измислям
непосилните стълби
и наградата за всеки връх –
брилянтна умора.
Но инатът ми
мравешки
все ме връзва
за Слънцето.
***
Ноемврийски вятър,
ароматен
като червеното вино,
което пиехме с теб
и се обичахме.
Ноемврийски вятър –
като песен на Нина Симон,
като тъга
за живота.
***
Стъпки на думи
по моста,
над тишината.
Някой премина
на другия
бряг.
***
Неделя.
С чаша кафе
в стих на Превер будя времето.
Минутите са часове –
благословени.
Дъждът
рисува море
с щрих на Моне по прозореца…
С етюд на Шопен
оговорих.
