Лилия Христова е родена на 9 февруари 1970 година в Несебър. Работи като начален учител в родния си град и живее в Бургас.

Автор е на стихосбирките „Ориса ме Алиса”, „Градина под прозореца”, „Слънчев вятър”, и „Родена в понеделник” в съавторство с Живка Митова, както и на сборник с разкази – „Перо от черен котарак”.

Нейни стихове са публикувани в сп. „Съвременник”, „Страница”, „Море”, „Знаци”, „Кула”, „Литературен вестник”, вестник „Марица”, „Литературен глас”, „Компас”, алманах „Бургас”, „Златоструй” , „Огоста” и много други книжни и електронни издания – Диаскоп комикс, Ману Проприа, Литернет, както и в антологиите „Поети, влюбени в морето” и „Поезия с дъх на Черно море” ( на арабски).

Носител е на литературната награда за поезия на община Бургас за 2016 година – плакет „Христо Фотев”, втора и  голямата награда „Николай Искъров” на община Свищов, втора награда в „Розата и Любовта” – Карлово, първа награда в национален поетичен конкурс Несебър, две втори награди в Яворови дни – Поморие.

 

Публикуваме стихове, които ни бяха предоставени от Лилия Христова.

 

***

Искам да съм тиха планина,

върховете ми да бъдат от безмълвие.

С бистрота на ручей да обичам –

просто и прозрачно.

Искам да съм синя планина

в сетивата на сезоните

и сърцето ми да е вълчица,

осъзнала колко е потребна.

 

***

Лъжи –

бездомни запетаи

кръстосват сложни изречения.

Прах от безсмислени тирета

погреба живи думи.

Висока удивителна съм –

няма как да ме изкачиш

с многоточия.

Затварям те в несбъдната рима –

уморено слънце

под една въпросителна.

А можеше да бъдеш стих.

 

***

Мравка съм.

Светът е Сизифово зърно.

Сама си измислям

непосилните стълби

и наградата за всеки връх –

брилянтна умора.

 

Но инатът ми

мравешки

все ме връзва

за Слънцето.

 

***

Ноемврийски вятър,
ароматен
като червеното вино,
което пиехме с теб
и се обичахме.
Ноемврийски вятър –

като песен на Нина Симон,
като тъга
за живота.

 

***

Стъпки на думи

по моста,

над тишината.

Някой премина

на другия

бряг.

 

***

 

Неделя.

С чаша кафе

в стих на Превер будя времето.

Минутите са часове –

благословени.

Дъждът

рисува море

с щрих на Моне по прозореца…

С етюд на Шопен

оговорих.