„Красотата и мъдростта са в простотата“(Максим Горки)

На 28 март 1868 г. е роден един от значимите руски творци – Максим Горки, писател, драматург, публицист, общественик, класик на руската литература. Основоположник на социалистическия реализъм в руската литература.

Алексей Максимович Пешков (с псевдоним Максим Горки) се ражда в гр. Нижни Новгород. Баща му, който бил дърводелец, умира от холера, когато Алексей е на четиригодишен. След няколко години губи и майка си. Баба му по майчина линия поема грижите за него, чете му приказки, пее му народни песни. Така Акулина Ивановна събужда у детето дълбока любов към народната мъдрост и природата. Когато е на шест години, дядо му започва да го учи да чете и да пише. После Алексей постъпва в училище и завършва два класа, но междувременно дядо му се разорява и това принуждава момчето да започне сам да изкарва хляба си. Работи в магазин за обувки, служи при чертожник, слугува в кухнята на параход, работи в ателие за икони, като статист в театъра, като хамалин на пристанище и др. Навсякъде вижда трудностите на битието, алчните господари и унижаваните бедни хора. Така още от малък се научава да се вглежда в живота и да анализира явленията в него. Жадно поглъща всяка книга, която попада в ръцете му. През есента на 1884 г. заминава за Казан с намерението да се подготви и постъпи като студент в Казанския университет. Вместо университет, животът му предлага среща с казанските босяци и революционни кръжоци .

Младият човек гори от жажда да опознае света и да види как живеят хората. През 1888 г. предприема голямо пътуване из Русия. По това време написва първата си творба – поемата „Песен за стария дъб“. Завръща се в родния си град след година и показва поемата на В.Короленко, който обяснява на автора какви са нейните недостатъци. Пешков приема критиката много лично, изгаря ръкописа и се зарича никога повече да не пише. Две години по-късно  отново тръгва по пътищата на Русия. В края на 1891 г. е в Тифлис, където се свързва с революционно настроени интелектуалци и работници, навлиза в техните среди.

Тук Пешков слага началото на творческия си път. Появява се първият му разказ – „Макар Чудра“, който е публикуван в местен вестник и подписан с псевдонима Максим Горки. През 1892 г. писателят се връща в родния си град и отново се среща с Короленко, който го насърчава и става негов учител в писането. Горки се заема с активна творческа дейност. Публикува разкази, очерци и фейлетони в централни и провинциални вестници. Литературната критика и читателите го забелязват. През 1898 г. Горки публикува два тома „Очерци и разкази“, а Толстой и Чехов дават висока оценка на постиженията му. Писателят продължава да пише активно, а книгите му го превръщат в най-видния представител на социалистическия реализъм. През есента на 1905 г. става член на РСДРП /Руска социалдемократическа работническа партия/. Участва в революцията от 1905-1907 г. През 1906-1913 г. живее на остров Капри в Италия. През 1917-1919 г. развива активна обществена и политическа дейност.

Творчеството на Горки е огромно, а някои от най-знаковите му творби са: „Старицата Изергил”, „Песен за Сокола”, „Тома Гордеев”, „Тримата”, „Песен за Буревестника”, „Еснафи”, „На дъното”, „Деца на слънцето”, „Варвари”, „Врагове”, „Майка”, „Изповед”, „Последните”, „Животът на ненужния човек”, „Лято”, „Животът на Матвей Кожемякин”, „Васа Железнова”, „Чудаци”, „Приказки за Италия”, „Детство”, „Сред хората”, „Моите университети”, „Делото Артамонови”, „Сомов и другите”, „Егор Буличов и другите”, „Достигаев и другите”, „Животът на Клим Самгин” и др.

„Разказите и повестите на Горки за живота на хората от социалните низини се характеризират с дълбоката си художествена правда, пише Симеон Русакиев. – Великият художник показва как унижените и потиснати хора се пробуждат, как стихийно се бунтуват срещу неправдите, срещу мерзостите в живота. Горки изобразява сложния душевен живот на своите герои, мотивира преживяванията им със социалните обстоятелства, сред които те живеят. Тези герои преживяват остри конфликти, някои завършват живота си трагично. Социалното пробуждане на трудовите хора обаче се развива настъпателно и това подготвя движението на „самите маси“. Този процес и неговите носители Горки рисува в романтична светлина“.

„Горки остава един от най-видните представители на реализма в литературата. Ала неговият реализъм е особен. Силата му не е в релефността на психологическия рисунък – тук Чехов малко го превъзхожда, – а в непосредствения темперамент на художественото виждане, в зоркия поглед, в широкото запомняне на образите, багрите и лицата. …Онова, което поставяше реализма на Горки толкова високо, онова, което издигаше името му над мнозинството писатели от тази епоха, дори над най-талантливите, бяха обемният социален пълнеж, обществената значимост на неговото изкуство“, пише през 1928 г. литературоведът Абрам Лежнев.

 През 20-те години на ХХ в. Горки заминава да се лекува в чужбина и живее известно време в Германия, Чехия и Италия, като продължава да твори активно. Казват, че критическият му поглед върху съветската действителност постоянно дразни болшевиките и самият Ленин оказва върху Горки огромен натиск да напусне страната.

В началото на 30-те години се връща окончателно в родината си, поканен от Сталин. Неговото пристигане в Русия е съпроводено от пищни празненства. От този момент неговият живот става съвсем различен. Той се оказва в средите на  болшевишката върхушка.

Умира на 18 юни.1936 г. в Москва  при неясни обстоятелства. Кремиран и погребан e при Кремълската стена на Червения площад. Сред обвиненията срещу Ягода /шеф на НКВД/КГБ/ на Третия Московски процес (1938) по делото на антисъветския дяснотроцкистки блок е и това за отравянето на сина на Горки. Според разпита на Ягода, Максим Горки е убит по заповед на Троцки. Сред подсъдимите на същия процес са и тримата лекари Казаков, Левин и Плетньов, обвинени в убийството на Горки .