Константин Фотинов – „родоначалникът на българския периодически печат“

Константин Фотинов, е роден в Самоков през 1790 година. Детството му преминава в будния възрожденски град сред места и легенди, напомнящи славното българско минало. Син на известен пловдивски търговец, той дължи възпитанието, образованието и характера си главно на своята баба по бащина линия. Цялото семейство израства под крилото на забележителната българка баба Фота, надарена с интелигентност, предприемчивост и ученолюбие. Овдовяла рано, тя е изпратена от своя баща да учи в Киевската лавра. Завръща се високообразована и с монашеското име Теоктиста. С парите, които успява да намери в Русия, основава в Самоков женски метох – „разсадник на просвета и нравствена дисциплина”. Там събира разпръснатите монахини от различни манастири (Зографски, Хилендарски, Иверски, Рилски и др.) Родена в Пловдив, с родители от Карлово и Калофер, тя избира да живее в Самоков – „център на епархия и средище с най-добре съхранена църковна дейност.” Тази смела жена не се страхува „нито от пашата, нито от гръцкия владика, с когото водела нестихваща вражда.” Лично познава Паисий Хилендарски и го „придружава из Самоковско, Банско, Беровско и Струмишко, та чак до Велес, където из градове, села и манастири проповядвали българската вяра”. През целия ХІХ-ти век монахини в нейния метох стават дъщерите, внучките и дори правнучките й. Девическият манастир съществува и днес. Тук се съхраняват мощите на св. Сава Сръбски. Запазена е и килията, под която се е укривал укривал Васил Левски.

Винаги неспокойната и дейна Хаджийка, както я наричали, има огромно влияние върху младия Константин. Той дори се именува като нея – Фотинов. Споменът за нея, както и за силните, трудолюбиви самоковки („те работят и плащат данъко и на мъжете си, който е тежък“) формира отношението му към българката, будеща у него само уважение и любов. Първи знания видният книжовник получава в метоха на баба Фота, изпълняващ ролята на някогашните килийни училища. Привлечен от „елинската” култура, той  продължава обучението си в гръцка гимназия в Пловдив, а после заминава за самата древна Елада и добива „висше” ообразование при известния хуманист и  реформатор Каирис. Въпреки, че на моменти се гърчее и подписва Фотиадис, той притежава душевна чистота, съчетана с висок морал и богата култура. Във всяко дело иска да бъде „Богу угоден и человеку полезен“ за „общата полза и доброто“.

„Общуването с гръцката интелигенция по онова време беше цяла школа, гдето патриотизмът на българина се проявяваше не само защото трябваше да дава отпор, но и защото имаше редкия пример на своите противници. И ако някои по-слаби личности се поддаваха на гръцките домогвания, други – силни и ценни, се каляваха тъкмо в тая борба.”

През 1825 г. Фотинов се завръща в Самоков, но само да продаде някои имоти и захване търговия. Разочарован, напуска още същата година родния град и се установява в Смирна – известно културно средище с голяма българска колония и метох на Хилендарския манастир. Търговец не става, но затова пък отваря свое частно училище през 1828 г. и за първи път тук прилага взаимоучителната метода доста преди Неофит Рилски. Скоро се прочува като педагог и познавач на черковното пение. Напълно заслужено получава титлата „мусикословесний“. Свидетел на пъстрия културен живот и националните домогвания на различни народности в Смирна (днес град Измир в Турция), Константин Фотинов разбира колко е изостанал българският народ в просветителското дело. Турци, гърци, дори арменци и евреи, отдавна имат свои вестници и списания. Веднъж осъзнал този факт, дълбоко мотивиран, той е готов за ролята, която му е отредена в събуждането на цял един народ.  Скоро съзира и възможността да направи това. Гъркът Дамиани има печатница, която доставя и български букви за издаване на Неофитовия превод на Новия завет. Така благодарение на протестантската пропаганда у нас, се появява първото българско списание – „Любословие“ (1844-1846).Тук: http://sever.libraryvt.com//bg/lister.php?iid=DO-8S0014275 То поставя началото на българския периодичен печат. Пробният брой на списанието излиза през 1842 г. В същата печатница е издадено и   неговото „Землеописание” (1843). Фотинов предприема една обиколка из България и записва спомоществуватели за географията и Любословието, което започва да излиза редовно от 1844 г. Отпечатани са 24 книжки. Списанието е богато илюстрирано, с енциклопедичен характер и събира информация от много области – география, история, естествознание, физиология, търговия, литература. Финансирано е основно от търговеца Рали Мавриди. Въпреки краткия си живот, то успява да изпълни мисията си – събуждане на българското национално самосъзнание и самочувствие.

След спирането на „Любословие“ поради липса на пари, Фотинов отново става учител; занимава се и с книжна търговия. В Смирна се запознава с американския мисионер Ригс. Заедно с него съставя „Бележки за граматиката на българския език”. Включва се и в проекта за пълен превод на Библията на новобългарски. През 1858 г. възнамерява да започне нов „Лист Любословный, повестны и торжищный“, за което отпечатва и покана в „Цариградски вестник“. Не успява. На 29 ноември 1858 г. умира в Цариград, където е дошъл за отпечатване на Библията. Туберкулозата, спечелена в годините на лишения и изтощителен труд, го грабва преди да осъществи своя план.

Августина Савова, 2020