На 19 февруари 1897 година в София е роден Йордан Иванов Бакалов (Йордан Стубел).

Детството му минава в столицата. Издава първите си стихове като ученик. След завършване на гимназия младият поет влиза в Софийския университет, специалност “право”, но се реализира не в правото, а в литературата. След края на войните той започва да сътрудничи на периодичния печат. Пише във в. “Български воин” и в списанията “Сила”, “Листопад”, “Ек”, “Златорог”и др.

 

От 1930 година Йордан Стубел, Георги Константинов и Никола Фурнаджиев стават редактори на елитния литературен седмичник “Съвременник”. През 20-те години на XX век  Стубел пише цикълът “Шуми Марица”, който е написан по повод кървавото потушаване на Септемврийското въстание. През 1925 година на бял свят се появява неговата първа стихосбирка – “Съдба”. Част от стиховете в нея са посветени на любовта между автора и прочутата поетеса Дора Габе.

По-късно издава и втора стихосбирка – “Сиротински песни”. С тази стихосбирка Йордан Стубел приключва своята кариера като “поет за възрастни” и насочва вниманието си изцяло към децата. Още с първите си опити в сферата на детската литература той приема псевдонима Стубел. Създава хумористични стихотворения със смешни образи – “Опак свят”, “Срещу новата година” и др. и сатирични стихотворения като “Господин Свинчок”, “Гост от Бомбай”. В своите стихосбирки “Пътека до небето” и “Бяла Коледа” поетът застъпва религиозната тематика, описва тайнството на християнските обичаи. В края на 30-те и през 40-те години Стубел издава народно-религиозни песни, народни приказки и стихове за деца. През 1943 година излиза стихосбирката му за деца “Игличина полянка”. 

Поетът умира в София на 30 декември 1952 година.

По материали от: „Биографии на български писатели”