На 6 юни през 1606 година в Руан в семейството на известен адвокат е роден ПИЕР КОРНЕЙ – един от тримата велики френски драматурзи-класици заедно с Молиер и Расин. Образованието си получава строг йезуитски колеж, който от 1873 г. носи неговото име. Учи право, но посвещава много време на писането. Първата му комедия „Мелита”, поставената от пътуващи музиканти , му донася голям успех и го отвежда в Париж, където изцяло се отдава на драматургията. Започнал с комедии, но не типичните за френската фарсова традиция, той създава творби-огледало на парижкото светско общество с характерните му приповдигнати език и маниери. Първата си трагедия „Медея” написва през 1635 г. По същото време привлича вниманието на кардинал Ришельо и е включен в Сдружение на петимата автори, което трябва да реализира идеята на кардинала за нов вид драма, възхваляваща добродетелта. Скоро поставените изисквания стават непоносимо ограничаващи за младия драматург. Опитите му за нововъведения предизвикват само раздори. Едва дочакал края на договора си, той се завръща в родния Руан. И написва „Сид”, превърнала се във връх на неговото творчество. Парижката премиера (1637 г. ) на трагикомедията, както сам я нарича, е истински триумф за автора и дава основание на Волтер да нарече театъра на Корней „школа за величие на човешкия дух”. Въпреки това, драмата предизвиква разгорещени спорове и обвинения в неморалност и неспазване на правилото за трите единства (на време, място и действие). Резултатът е творческа пауза, която продължава до 1640г., когато драматургът се завръща с нови произведения: „Хораций“, „Цина“, и „Полиевкт. Те, заедно със „Сид” са известни като неговата „Класическа тетралогия”. Следват още доста пиеси, които за съжаление нямат същия успех. И все пак изразяват авторовото виждане за правото на собствен прочит и интерпретация въпреки важността на класическите драматически правила. Междувременно Корней е избран за член на Френската академия (1647). Последната му пиеса е трагедията „Сюрена” (1674 . След нея, оттегляйки се от сцената, той живее в бедност и самота до смъртта си в 1684 г.

 

Августина Савова