„Зная свойто място във живота и напразно няма да се дам…“ – Никола Вапцаров

На 7 декември 1909 година в Банско е роден Никола Вапцаров.

На 15 юни 1926 година във вестника на дружеството “Борба” е публикувано първото Вапцарово стихотворение – “Към светли идеали”. През есента на същата година по желание на баща си момчето се записва в Морското машинно училище във Варна. Там продължава да пише и да печата. Образите на машината и морето стават част от експресивната му поетика. В края на 1933 г. става член на комунистическата партия и започва да търси съмишленици във фабриката. Там написва и “Огняроинтелигентска”. Всяка публикация на поета е борба срещу цензурата. През 1940 г.  взема участие в Соболевата акция. Целта на акцията е да бъде сключен пакт за ненападение, приятелство между България и Съветския съюз. Заради участието си в акцията поетът е арестуван за кратко. Срещу него е заведено дело за съдържанието на стихотворението “Селска хроника”. Делото е спечелено благодарение на бързата намеса на писателя Светослав Минков. През пролетта на 1941 г. Вапцаров отново е арестуван за три месеца в Годеч. В периода 1936 г. – 1942 г.  написва най-значимите си творби,  двайсет и две от тях публикува през 1940 г. в своята стихосбирка “Моторни песни”. Неговите стихотворения са преведени на повече от 30 езика. На 4 март 1942 г. поетът е арестуван. На 23 юли същата година на стрелбището на Школата за запасни офицери в София той е разстрелян. С него са убити и други изтъкнати дейци на комунистическата партия. В затвора Вапцаров създава най-нежното си стихотворение – “Прощално”, а в деня на екзекуцията си написва “Борбата е безмилостно жестока…”.

Книгите на Никола Вапцаров можете да ползвате в Библиотека “Зора”.

По материали от: “Биографии на български писатели”