Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ – ЕДИН ОТ НАЙ-БЛЕСТЯЩИТЕ УМОВЕ НА СЛИВЕНСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Всеки град има своите ярки и уникални личности, които оставят трайна и неповторима следа в историята му. Една такава личност за Сливен   е  Георги Миркович – революционер, будител, „черковен деец, директор на гимназия и инициатор за отваряне на училища, публицист и филантроп…“

И до днес остава спорна годината, в която е роден: „Д-р Георги В. Миркович се предполга да е роден през 1825 год., понеже сам е казвал преди смъртта си, че е прехвърлил с няколко месеца 80 години.“

Идва на  бял свят   в  семейството на сливенския първенец Вълко Миркович и съпругата му Койна.

Първоначално  се учи в родния си град при известния тогава учител Кешиша. Жаждата за наука  го отвежда в Котел, където се обучава  при Сава Доброплодни.  На двайсет и една години заминава за Русия да учи в Духовната семинария на град Киев. Завършва гръцко и френско училище в Цариград и медицина в Монпелие, но заедно с традиционните знания усилено изучава и хомеопатия. За действията му като лекар, по време на холерна епидемия във Франция, е награден със сребърен медал от самия Наполеон III.

През 1857 година се завръща  в родния Сливен и започва работа като лекар. Същевременно сътрудничи на сп. „Български книжици“ и в. „България“, с главен редактор Драган Цанков. През 1860 година в Цариград публикува „Кратка методическа българска граматика“, едно  изключително полезно помагало при обучението на българчетата.

През месец март 1861 година заминава за Италия заедно с архимандрит Йосиф Соколски, дякон Рафаил поп Добрев (бъдещ епископ Рафаил Попов) и Драган Цанков. В Рим те са приети на аудиенция при Папа Пий IX, с цел възобновяването на българската народна и каноническа йерархия. Там, за своята дейност в тази насока, Георги Миркович е награден със златен Ватикански медал. До края на 60-те години Миркович води частна лекарска практика на различни места в България. Заминава за  Бесарабия, като участва активно в българското революционно движение.

През 1869 година е арестуван за политическата си дейност и е заточен под строг режим в затвора в Цариград. Там, по думите и на други каторжници, той лекува изключително успешно болните с хомеопатични средства във вид на „зрънца, ситни, разноцветни като мъниста“. След края на Руско-турската война е освободен и се завръща в родината. Доктор Миркович  участва активно в създаване на първото в България дружество „Червен кръст“, учредено в Сливен  през  1878 година.

Той  е издател и на първия печатен вестник в Сливен – „Българско знаме” (1879 г.).  Либерално издание, създадено по идея на Петко Р. Славейков и с финансовото участие на д-р Миркович, д-р Начо Планински, д-р Добри Минков и др. От Цариград е закупена и докарана в Сливен печатницата на П. Карапетров, в която започва да се печати вестникът.

Най-известният труд на д-р Миркович – „Домашен омиопатически лекар“, в който разяснява и защитава основните принципи на хомеопатията,  е издаден от същата печатница  през 1885 година. Виж дигитално копие ТУК

На базата на личен опит,  авторът съпоставя алопатичната и хомеопатичната терапии, и доказва, че „лечебният хомеопатичен метод има всички преимущества, които някой може да иска“. Хомеопатията лекува сигурно, бързо и най-важното – безвредно. Силно критикуван от мнозина, особено от колеги лекари, Георги Миркович никога не се отказва от принципите на хомеопатията и я практикува до края на живота си.

Освен от алтернативните методи на лечение, Миркович е силно заинтригуван и от необяснимите и свръхестествени явления. Така, между 1891 и 1902 година, издава няколко списания: „Нова светлина или тълкуване тайните явления в природата“(1891-1896), Виж дигитално копие ТУК

„Здравословие или запазване здравието и лекуване на болестите по най-безвреден начин“ (1892-1896)  Виж дигитално копие ТУК

и „Виделина“ (1902), Виж дигитално копие ТУК

в които публикува статии за спиритизъм, ясновидство, хомеопатия, материали за здравословен начин на живот, за жизнената сила, за източниците на болести и много други теми.

Доктор Миркович е един от първите трима ученици на Петър Дънов. Срещат се през 1900 година.  Под влияние на общуването  си с него започва да издава списание Виделина (1902–1905), което съдържа основно  материали за духовно усъвършенстване. На 23 юли 1900 година  в 05:00 часа сутринта, д-р Миркович, заедно с двама свои съмишленици, получава водно кръщение от Учителя Петър Дънов на река  Девня, при моста на ж.п. линията за Варна. Така, оттогава до края на живота си ученикът остава верен на идеите и не се отделя от пътя, показан му от Учителя.

На  29 септември 1905 година Георги Миркович завършва земния си път. Погребан е с изключителни почести и уважение от съгражданите си. Предсмъртното му желание е всичките му средства /3000 златни лева/ и имоти да бъдат дарени на сливенското сиропиталище, а личната му библиотека  – около 1400 тома, на  читалище „Зора“. В завещанието си той споменава с обич и Учителя Петър Дънов, като препоръчва винаги да се слушат и следват неговите съвети!

Мария Маринова