Всеки град има своите ярки и уникални личности, които оставят трайна и неповторима следа. Една такава личност за град Сливен и неговите жители  е  Георги Вълков Миркович. Роден е през 1825 година в занаятчийско семейство, като първоначално  учи при Сава Доброплодни, а на двайсет и една години заминава за Русия, където учи в Духовната семинария на град Киев. От 1851 година до  1856 година следва медицина в Монпелие, но заедно с традиционните знания усилено изучава и хомеопатия. За действията му като лекар по време на холерна епидемия във Франция е награден със сребърен медал от самият Наполеон III.

През 1857 година се завръща  в родния Сливен и започва да практикува медицина. Сътрудничи на сп. „Български книжици“ и в-к „България“ с главен редактор Драган Цанков. През 1860 година в Цариград публикува „Кратка методическа българска граматика“, едно  изключително полезно помагало при обучението на българчетата.

През месец март 1861 година заминава за Италия заедно с архимандрит Йосиф Соколски, дякон Рафаил поп Добрев (бъдещ епископ Рафаил Попов) и Драган Цанков. В Рим те са приети на аудиенция при Папа Пий IX, с цел възобновяването на българската народна и каноническа йерархия. Там, за своята дейност в тази насока, Георги Миркович е награден със златен Ватикански медал. До края на 60-те Миркович води частна лекарска практика на различни места в България. Заминава за  Бесарабия, като участва активно в българското революционно движение.

През 1869 година е арестуван за политическата си дейност и е заточен под строг режим в затвора в Цариград. Там, по думите и на други каторжници, той лекувал изключително успешно болните с хомеопатични средства във вид на „зрънца, ситни, разноцветни като мъниста“. След края на Руско – турската война Георги Миркович е освободен и се завръща в Родината. Доктор Миркович активно участва в създаване на първото в България дружество „Червен кръст“, което е учредено в Сливен  през  1878 година.

Д-р Миркович  е издател и на първия печатен вестник в Сливен „Българско знаме” (1879 г.), либерално издание, създаден е по идея на Петко Р. Славейков и с финансовото участие на д-р Миркович, д-р Начо Планински, д-р Добри Минков и др. От Цариград е закупена и докарана в Сливен печатницата на П. Карапетров, в която започва да се печати вестникът.

През 1885 година, отново в родния му град, е публикуван най-известният труд на д-р Миркович – „Домашен хомеопатичен лекар“, в който се разясняват и защитават основните принципи на хомеопатията. На базата на личен опит авторът съпоставя алопатичната и хомеопатичната терапии, и доказва, че „лечебният хомеопатичен метод има всички преимущества, които някой може да иска“. Хомеопатията лекува сигурно, бързо и най-важното – безвредно. Силно критикуван от мнозина, особено от колеги лекари, Георги Миркович никога не се отказва от принципите на хомеопатията и я практикува до края на живота си.

Освен от алтернативните методи на лечение, Миркович е силно заинтригуван и от необяснимите и свръхестествени явления. Така между 1891-ва и 1902-ра година издава няколко списания: „Нова светлина или тълкуване тайните явления в природата.“(1891 г. – 1896 г.), „Здравословие или запазване здравието и лекуване на болестите по най-безвреден начин“ (1892 г. – 1896 г.) и „Виделина“ (1902 г.), в които публикува статии за спиритизъм, ясновидство, хомеопатия, материали за здравословен начин на живот, за жизнената сила, за източниците на болести и много други теми.

На  29 септември 1905 година Георги Миркович завършва земния си път. Погребан е с изключителни почести и уважение от съгражданите си. Предсмъртното му желание е всичките му средства /3000 златни лева/ и имоти да бъдат дарени на сливенското сиропиталище, а личната му библиотека  около 1400 тома, на  читалище „Зора“. В завещанието си той споменава с обич и Учителя Петър Дънов, като препоръчва винаги да се слушат и следват неговите съвети!

За читателите, които искат  да научат повече, предлагаме линк към дигитализираните от Библиотека „Зора“ издания: „Нова светлина или тълкуване тайните явления в природата.“(1891 г. – 1896 г.), „Здравословие или запазване здравието и лекуване на болестите по най-безвреден начин“ (1892 г. – 1896 г.) и „Виделина“ (1902 г.). Кликнете ТУК