Димитровденският панаир, преживян и разказан колоритно от художника Русчо Симеонов

НА КАСЪМ ПАЗАР ….

В Сливен до към 1920 година ставаха два панаира: Връбнишки – през пролетта, и Касъм-пазар – през есента.

    На пазарния площад построяваха разни панорами, менажери, фотографии моментални, люлки, платна с фокусници, стрелбища, пищялки, габровски сергии с пръстенчета, огледала,  пестил и гавани, пиянки и пр.

    Викачи, качени нависоко, през разни панорами и менажерии, викат с продрани гласове и подканят зяпачите да влязат и да видят чудеса от целия свят и извън света.

    Музики, музики, латерни и глъч!

    – Почва, почва, господа, бързо на билетите! Тук ще видите половин момиче-половин риба, заловено в Черно море от турски рибари, което ние купихме на много висока цена, но ще влезете с намаление, нека всеки види чудесата на природата! Тук ще видите още и най-дебелата жена в света – мадам Тереза, тежи 299 килограма и 450 грама живо тегло, без кюлотите и без чорапите. Вътре има кантар. Почва, господа, почва, побързайте на касата! Музика свири!

    От една площадка, скована от дъски, през една панорама, крещи викач примамливо и убедително с грамофонна тръба:

    – Влезте, господа, тук е само за възрастни. Влезте да видите чудовището: половин жена – половин змия, заловена в река Марица, край върбите, но говори 7 езика на български! Един по един, към касата, не се натискайте!

    В момента един гражданин се обажда:

    – Какво да ти гледам на твойто чудовище, половин жена – половин змия … Я ела у дома да видиш моето чудовище, истинско чудовище – половината пепелянка, другата половина – усойница, братче, ела да видиш!

    Всред панаира нашият съгражданин, старият панаирджия Болградов, е заел централно място с две постройки: менажерия и панорама. В панорамата са изложени восъчни експонати – как да се пазим от Венера … Има и снимки на градове и столици от цял свят и пр. На касата е жена му. Пред менажерията, на висока естрада, седи самият Болградов и държи една пъргава маймунка, облечена в алено елече. От насъбралите се, някой й подхвърлят фъстъци, тя бързо ги изяжда и се звери. Други й подхвърлят огледалце. Гледа в него – друга маймуна, и се кокори. Събраха се много сеирджии. Болградов оставя животинката на един специален прът и започва рекламната си реч:

    – Влезте, драги съграждани, където ще ви покажем панорамата от цял свят и накрая ще ви дадем да видите още два града и три села … Безплатно … Безплатно … Впрочем, побързайте към касата!

    Колебае се публиката и само зяпа движенията на маймунката. Болградов пак вика:

    – Освен това ще видите прикования Прометей как го кълват орлите и нашия войвода – лежи и пъшка … но е още жив, жифето! …

    Но насъбралите се пак се колебаят и не им се вярва на думите му. Кипи Болградов отвътре и започва нова реч, само че на руско-български език:

    – ВЛИЗАЙТЕС, ГАСПАДА, У МОЯ МИНАЖЕРИЯ ВИЕ ЩЕ УВИДИТЕ НИЛСКАГО КРАКАДИЛА, ЧТО ОН МОЙ СОДРУЖНИК АРАПИН САМ ЛИЧНО УЛОВИЛ ЛАСО В РЕКУ НИЛ В АФРИКА И ДОВЕЛ ТУК ЗА ПОКАЗ … ЗА ВАС! … ОТ ГЛАВУ ДО ОПАШКА ПЕТНАТЦАТ МЕТРА … И ОТ ОПАШКА ДО ГЛАВУ ТОЖЕ ПЕТНАТЦАТ МЕТРА … А ТОВА ЗНАЧИТ ТРИЙСЕТ МЕТРА ДОЛЖИНА! … ЗАПРЯН Е В ДЪРВЕНА КЛЕТКА, ЗАЩОТО ОН ЯДЕ ЖЕЛЕЗО!

    Нахлуват зяпачите, но на излизане питат:

    – Защо лъжеш хората бе, човек? Къде ти са двата града и трите села извън земята, бе/ Никакъв крокодил не видяхме 30 метра дълъг?! Само видяхме един гущер 30 сантиметра, и той препариран …

    – Извинете ме, моля, аз пропуснах да ви кажа, че преди пет минути пазачът му, арапинът, го заведе при налбантина ОРСАТА в Клуцохор да му сложат нови петали, защото ние го разкарваме от панаир на панаир и петалите му бяха се изтрили… Но елате утре, пазете билетите, ще го видите подкован …

Друга една „менажерия“ , най-посещаваната, гдето лъжа и измама  няма, е построена отвън панаира и няма викачи. Вътре маси – градински сгъваеми – и столове, също сгъваеми, железни каси и бурета с бира, една голяма скара с кебапчета, една сцена с червена драперия, ангажирана музика и три белисани и червисани певачки. Всичко е заето от народа в града ни и още толкова правостоящи …

Чакат, но никой не става от мястото си. Димът от скарата и цигарите се мъчи да излезе през дебелия брезент, но се отказва. Няколко келнера с черни жилетки и с бели замърсени пешкири през рамо, непрестанно сноват и сервират, сервират … Музиката свири неуморно! Една от певачките пее отчаяно:  „Аз съм мома англичанка а а, измамена от любов … Ще ходя, ще го търся – дано го намеря аз!“ Браво и ръкоплскания! Тозчас съдружниците касапи Георги Тузлука и Михнеолу скачат върху масата и се заклеват пред певачката, че още утре ще тръгнат и ще го намерят тоз ИНГИЛИЗИН-ИЗМАМНИК, ако ще и на оня свят, но ще го намерят … Последват пак бурни ръкопляскания! Излиза втора певачка и пее: „Хората казват, че аз съм чесна и  че ще живея дълъг живот!…“ Аслъ, щом хората казват, значи верно е … Едва след полунощ половината маси вече са освободени и келнерите се прибират уморени.

Из книгата на Русчо Симеонов „Течаха бистри вади и се виеха орли“