„Да гледате отгоре надолу е явен признак за това, че сте по-ниско от другите.“ – Джон Голсуърти

След големите романисти на XIX век – колосите Дикенс и Текери, идва времето на техните наследници. На сцената излизат Джон Голсуърти, Хърбърт Уелс, Арнолд Бенет, за да продължат блестящо традициите на английския реализъм през следващия век. Те получават своята слава, въпреки критиките на писателите-модернисти, че „пишат за неважни неща“ и се занимават с тялото вместо с духа. „Материалистите“ – така ги нарича Вирджиния Улф. Със или без подобни забележки, мястото им в английската литература е запазено завинаги. През 1932 г. на Джон Голсуърти е присъдена Нобелова награда за „за изящното му разказваческо изкуство, което достига своя най-висок връх в „Сага за Форсайтови“.

Писателят е роден на 14 август 1867 година в Кингстън Хил, Англия. Завършва правни науки в Оксфорд. Но за разлика от баща си, известен лондонски адвокат, няма намерение да се занимава с тази професия. Предпочита да замине на дълго пътешествие до Австралия и някои острови в Тихи океан, по време на което се запознава с Джоузеф Конрад. Тази среща е началото на едно дълго и истинско приятелство, обогатено от общата им страст към литературата.

По същото това време бъдещият писател се влюбва в съпругата на свой братовчед – Ейда Немесис Купър. Чувствата са взаимни. Това е жената, която остава с него до края – музата, която го вдъхновява и окуражава в писането заедно с двете му сестри, нейни приятелки. Тя е прототипа на Айрини от „Форсайтови“. И същевременно единствената секретарка, на която предава ръкописите си за печатане.

През 1897 г. излиза първата книга на Голсуърти – сборник с разкази. Следва дълга поредица романи. Сред тях по-значими са “ Островът на фарисеите“, „Братство“, „Къща извън града“, „Малкият човек“, „Пътят на един светец. До 1904 година, когато умира баща му (също Джон Голсуърти), те излизат под псевдонима Джон Синджон.

Между 1906 и 1933 година създава трите си трилогии:

  • „Сага за Форсайтови“ – „Собственикът“ (1906), „В примка“ (1920) и „Дава се под наем“ (1922)
  • „Съвременна комедия“ – „Бялата маймуна“ (1924), „Сребърната лъжица“ (1927) и „Лебедова песен“ (1928)
  • „Краят на повестта“ – „Девойка, която чака“ (1931), „Цъфтяща пустиня“ (1932) и „Отвъд реката“ (1933)

Паралелно с тези мащабни романи, пише и немалко пиеси („Сребърната кутия“, „Джои“, „Борба“, „Справедливост“, „Тълпа“, „Семеен човек“, „Без ръкавици“ и др.). В тях показва завидно майсторство и владеене на драматургичната техника – динамично действие, естествени и живи диалози. Неговата дълбока искреност и почтеност го правят съпричастен към света на бедните и онеправдани хора.

След смъртта си Джон Голсуърти оставя 20 романа, 28 завършени пиеси, 5 сборника с разкази, 3 тома поезия, 11 тома есета и очерци. И още: разкази, памфлети, статии из вестници, както и останали непубликувани материали.

Писателят е известен със своята почтеност, благотворителност и социална ангажираност.

Предложен за рицарско звание, той отказва с думите:

„За да продължи да пише честно, един писател не трябва да получава такива почести.“

Неговите каузи и кампании се разпростират в широк диапазон – от хуманно отношение към животните до права на работниците и реформа в затворите. Той не участва в Първата световна война заради късогледство, но помага на бежанци във Франция и Белгия, финансира Червения кръст и отделя половината от своите доходи за хуманитарни акции. След войната е основател и първи президент на международния ПЕН клуб. Именно на този клуб подарява сумата от 9000 лири стерлинги, придружаващи Нобеловата награда за литература, с която е удостоен. И която така и не успява да получи лично през 1933 г. умирайки малко преди церемонията. По негово желание прахът му е разпръснат от самолет.

За 100-годишнината на Голсуърти през 1967 година Би Би Си екранизира първите му две трилогии под името „Сага за Форсайтови“ – най-скъпата телевизионна продукция дотогава. Големият интерес към 26-серийния филм не само във Великобритания, но и още в над 40 други страни, връща популярността на писателя сред читателите. Сериалът е показан още тогава и на българските зрители с небивал успех. Както у нас, така и на много места по света, телевизионната адаптация по романите на Джон Голсуърти привлича вниманието на международната публика и като естествен отзвук се появяват нови преводи и издания на книгите на знаменития англичанин.

Августина Савова, 2024