Гостилници

/продължение на „Ресторанти и гостилници“/

Едва ли етикетът в древна Гърция и Рим допускал богатите да седнат да се хранят на улицата. Всъщност, повечето хора от древността и Средновековието се хранели по домовете си. Тъкмо затова първите китайски ресторанти са толкова необичайни за времето си. Въпреки това и по улиците на италианските градове на Римската империя кипяла усилена търговия с готова храна. Тя обслужвала бързащите за работа или връщащите се от нея служители, занаятчии и други трудови хора.

Покрай улиците на римския град Помпей, запазени под вулканичната пепел след изригването на Везувий през 79 г., са наредени „гостилници“. Според различни литературни източници, някога сервирали топла храна, напитки, хляб, сирене, фурми, орехи, смокини и сладкиши 24 часа в денонощието. Там предлагали и вино, обикновено смесено с вода, или колкото и да изглежда странно, с морска вода. В студено време разреденото вино било затопляно и поднасяно с различни подправки, често подсладено с мед. Типичната римска гостилница имала щанд, открит към улицата и облицован с мрамор. Кани с вино били наредени върху хладни каменни плочи, за да не се разваля съдържанието им. В Помпей са оцелели останки от около 200 гостилници и пивници, а на една от улиците осем такива заведения запълват цялото разстояние между две пресечки с дължина 70 м.

Подобна „гостилница“ била разкопана на едно легендарно място от античната история – там, където била знаменитата Троя, в Северозападна Турция. Останките му датират от 13 в.пр.Хр.; епохата на възпятата в Омировите поеми Троянска война. Точно до главната южна порта на града археолозите открили малка къща, отворена към една от улиците с широк вход. В нея имало три стаи, голямо огнище, мелница за царевица, поставена над голям съд за събиране на брашното, кухненски каменен умивалник с канал, излизащ на улицата, печки и сандъци за продукти. На няколко места били намерени остатъци от овъглена пшеница. Не личало да има жилищни помещения и разположението на сградата близо до градските порти навело археолозите на мисълта, че става дума за пекарна или гостилница, „една от първите в света, открити досега“. Омир често споменава големите пиршества, в които участвали героите от Троянската война, ахейци и троянци. На тях обикновено се изпичали волове, нанизани на шишове, изпивали се галони вино и се отваряла голяма приказка.

Но претенциите на Троя за първата известна гостилница в историята, за съжаление, не отговарят на реалността. Първенец в това отношение е великият шумерски град Ур в Южен Ирак. През 30-те години на 20 в. британският археолог сър Ленард Ули разкопал редица странични улици на града, построени през 18 в.пр.Хр. В стената на една частна къща бил изрязан голям прозорец и в него имало вграден тухлен щанд, висок около метър над земята. В същото помещение се издигала солидна тухлена пещ за хляб, а над нея имало голям мангал за печене на месо. Уникалното разположение на тази кухня, фактически изнесена на улицата, навело Ули на мисълта, че навярно тук е имало гостилница, продаваща изложената храна на минувачите. Археологът отбелязал също така с известно учудване, че устройството на пещта отпреди 4 000 години било „абсолютно същото, както на пещите в днешните арабски домове и гостилници“.

/по материали от книгата „Древните изобретения“, т.1 на Питър Джеймс и Ник Торп/

Снимка: http://pixabay.com