Френският писател Ромен Ролан, носител на Нобелова награда за литература през 1915 г., 

е световна емблема на пацифизма и борбата за мир.

Той е „съвестта на Европа“ и нейния честен глас, един от най-горещите

привърженици на Обществото на нациите и обединяването на духовните сили

на цялото човечество срещу варварството.

 

 

Кламси

Ражда се на 29 януари през 1866 г. в сърцето на Франция – 

малкото и красиво градче Кламси. Животът му започва 

сред нежните хълмове, покрити с гори и лозя, през които 

спокойно тече река Йона. Земя на весели и трудолюбиви 

хора, обичащи смеха, песните и приказките. 

 

 

Баща му е потомствен нотариус, а в рода се пази ярък спомен за легендарния прадядо, участник

във Френската революция, неуморен пътешественик, обиколил половин Франция пеша, страстен

  библиофил, астроном, лекар, геолог, археолог, художник, философ, ярко въплъщение на

„галската“ любов към живота и свободното мислене. На него писателят дължи своята борбеност 

и жизненост. А от майка си е взел любовта към книгите и музиката. В голямата и тиха къща

 любимото му място е библиотеката. Седнал в старото кресло  на дядо си, затаил дъх, дълго

разлиства книги, отвеждащи го в различен свят, изпълнен с волност, свобода, но и опасности. 

 

Когато става на 15 години, семейството се премества в Париж. 

Там завършва лицея “Луи Велики” и Екол Нормал.

В студентските години открива различни страни на този

уникален град – малки книжарнички, тъмни концертни зали,

в които звучи гениална музика, тихи галерии с картини

 на големите майстори. Още тогава открива трите стълба 

в живота си – музиката на Бетовен, изкуството на

 италианския Ренесанс и гения на Толстой. 

 

 

Дипломира се и заминава за Италия. С двугодишна

 стипендия  продължава образованието си във

Френското училище по история и археология в Рим.

С дни се рови в архивите на Ватикана, обикаля галериите,

 изучава живота и творчеството на великите композитори. 

Сам пианист от дете и с изключителна музикална памет, 

през целия си живот ще остане подвластен на това изкуство,

както и на изчистените линии на великите Ботичели и Леонардо. 

 

 

През 1895 г. защитава докторска дисертация и започва да преподава в Екол  Нормал и Сорбоната.

Музиковед-новатор, в 1901 г. основава с Пиеро Обри сп. «La Revue d’histoire et de critique musicales»

Публикува и рецензии за художествени изложби в „Revue de Paris“. Но това, което най-много иска,

е да напише своите драми. Първата се появява през 1897 г. и открива поредица от драматични картини

 из историята на френския народ. Ежедневната преподавателска работа му оставя твърде малко часове

 за творчество. Живее в постоянно напрежение и се опасява дали ще има време да разгърне всички 

образи в главата си. Иска да освежи задушната атмосфера на стара Европа с „дъха на героите“, 

да възхвали величието на сърцето и титанизма на духа. Постига го с цикъла “Животът на героите”  и 

писаният цели 10 години (1902-1912) необикновен „музикален роман“, съчетаващ поезия и истина, 

изкуство и действие –  “Жан Кристоф“.  Животът на главния герой е една героична симфония,

 съзвучна с Деветата на Бетовен: „Чрез страдание – до радост“. Хуманистичният смисъл на

 романа, посветен на „свободните души на всички народи, които страдат, борят се и – ще победят“,

и призивът за обединение на всички хора в навечерието на войната има силен отзвук по целия свят .

 

Лятото на 1913 година Ромен Ролан прекарва в Швейцария

 в творчески подем. Завършва повестта „Кола Брьонон“,

с която пренася читателите в XVII век, в епохата на

ожесточени религиозни борби между католици и протестанти,

разбойничество и вилнееща чума. Неговият герой е

олицетворение на творческата енергия на френския народ

от епохата на Ренесанса, самият „галски“ дух:

свободолюбив, присмехулен, весел, ревниво пазещ своите

човешки права. Историята на занаятчията от Кламси е

почерпана от семейни спомени, лични впечатления и задълбочено проучване традициите

и фолклора на родната земя в Ниверн. Свежият език, ту лиричен, ту хумористичен,

изпъстрен с поговорки, песни и шеги, придава на тази „галска приказка“ аромата на

 родната земя. Издадена след края на войната, през 1919 г., книгата е посрещната горещо

от френските писатели. Преведена на много езици, звучи актуално и днес.

 

Първата светвна война заварва писателя в ШвейцарияДействията се развиват с шеметна скорост. 

Немските войски нахлуват във Францияценни исторически паметници загиват в дима на

 биткитеОт красивия белгийски град-музей Льовен остава купчина пепел и дори  

Реймската катедрала не е пожаленаЗа Ромен Ролан всичко това е жесток удар. 

Страстно призовава художнициписателимислители от всички страни да се обединят и

спасят постиженията на човешкия духда издигнат народите над несправедливостта и омразата 

 Това е задължение „на всички свободни и братски сърца в света“.  Хуманист и пацифист

още тогава проправя път  за широко демократично движение в защита на мира,

 което през 30-те години на XX век  ще се изправи срещу заплахата от фашизма.

 Симпатизират му и го подкрепят хора като 

АйнщайнРоденЕлДузеБрандес, Б. ШоуЦвайг, Х. УелсРоже Мартен дьо Гар и много други. 

 

През 1922 г. Ромен Ролан се установява във Вилньов. Малкият швейцарски град се превръща в място 

за среща на прогресивните хора, а писателят – във „Вергилий на европейската интелигенция“ и

пример за подражание. Заедно Барбюс основава Международен комитет за борбасрещу фашизма (1926). 

„Окото на Европа“, както го нарича Цвайг, не престава да бие тревога в защита на световния мир. 

 

През 1935 г, посещава Съветския съюз по

покана на Максим Горки. С любопитство 

наблюдава всичко там. Среща се със Сталин,

с руски писатели, пише статии за в. „Правда“, 

отговаря на стотици писма от пионери, 

студенти, работници и селяни.

С помощта на съпругата си изучава езика и мечтае да види река Волга. 

На следващата година публикува сборник с есета и статии («Спътници»), посветен на личностите,

повлияли върху неговото творчество – Шекспир, Гьоте, Толстой, Юго и Ленин.

 

 Наближава нова война – Втората световна. Писателят е в родината си, в окупирана Франция. 

„Близо до границата на живота си“, той работи над автобиографичните произведения 

«Вътрешно пътешествие» (1942), «Околосветско плаване» (1946) и грандиозното изследване творчеството

 на Бетовен (1928-1949). През 1944 г. написва последната си книга «Пеги» – за поета и приятеля Шарл Пеги.

 Успява, макар и трудно, да поддържа кореспонденция с участници в Съпротивата.  

Умира на 30.12.1944 г. в окупирания Везле без да види пълното поражение на хитлеризма. 

Желанието му е да бъде погребан до своя прадядо якобинец. 

Посмъртно са публикувани неговите мемоари (Memoires, 1956).