Д-р Димитър Мутев – учен енциклопедист

На 4 септември 1818 година в Калофер се ражда Димитър Мутев, основател и пръв редактор на списание „Български книжици”, смятано за най-доброто българско списание преди Освобождението , по-късно директор на българската гимназия в Болград, Бесарабия. Той е брат на първата българска поетеса Елена Мутева. Димитър Мутев е енциклопедист, работил в различни области. Според изследователи / Г. Камишева/ той е „първият българин учен-физик“, „първият учен-метеоролог българин“. Статията му „Метеорологичните явления” /публикувана в „Български книжици” е първата статия по метеорология на български език . Мутев пише и превежда материали за „Български книжици”, но не е известно на кои статии той е автор в редактираните от него 16 книжки. Може би Мутев е и първият българин-полиглот. Знаел е десет езика – древни, международните и балканските. Основно е познавал латински, старогръцки, немски и френски, владеел турски, новогръцки, румънски и руски, ползвал английски и италиански.

Университетското си образование в областта на точните и естествени науки Д. Мутев получава в Одеса, Бон и Берлин. Започва през есента на 1837 г. във физико-математическия отдел на прочутия Ришельовски лицей в Одеса. През 1841 г. се премества във Философския факултет на Хумболтовия университет в Берлин, носещ тогава името Фридрих-Вилхелмов университет (Friedrich-Wilhelms-Universität). Зимния семестър слуша история на физиката, физика, зоология и космография. През летния семестър на учебната 1841-1842 г. подготвя на латински език дисертацията си по физика, озаглавена „De Psychrometria” /”За психометрията”/. В нея прави критически обзор на математическите формули за охлаждане при изпарение и приложението му в метеорологията, с което се нарежда сред водещите учени в развитието ѝ през първата половина на 19 век.Защитил докторат по физика, той е първият българин с дисертация в областта на физическите науки.

Димитър Мутев е поканен за директор на Болградската гимназия .  Назначен е на 15 октомври 1859 г. със заповед от румънското Министерство на народната просвета. Установява се окончателно в Болград със семейството си и остава на този пост до смъртта си. Под неговото вещо ръководство Болград се превръща в културно и просветно средище. Урежда пансион и печатница в града. Сътрудничи в български списания, записва народни песни и пословици, обнародвани от руския славист Срезневски. Превежда от английски „Чичо Томовата колиба”. 

Самият той преподава в Болградската гимназия гръцки език, търговска наука и естествена история. Мутев е сред  основоположниците на учебните дисциплини – зоология, ботаника, минералогия.Той урежда и развива прочутата Болградска библиотека.

„От Болград, въпреки крехкото си здраве, като истински апостол Димитър Мутев обикаля всички села, където учителите са били уволнени, а българските училища превърнати в дюкяни и кръчми. Убеждава общините да възобновят час по-скоро училища, закрити вследствие присъединението на Бесарабия към Молдова (1856 г.), а там, където няма училища, незабавно да се открият. Никой по-добре от него не разбира целта и назначението на това училище, попаднало под румънска власт по силата на Парижкия договор след Кримската война, когато Бесарабия е взета от Русия и предадена на Молдова. И Мутев с всички сили се труди болградското централно училище наистина да стане общобългарски образователен център.” (Начев)

„Болградската общественост ентусиазирано подкрепя трите създадени в Болград взаимносвързани институции: централното училище, издателското средище и училищната библиотека. Те от своя страна „стимулират и подпомагат просветното и културното издигане не само на отделната личност, подпомагат формирането на обществено мнение, насърчават тежненията за духовно единство с единородните в отечеството“. По такъв начин българските преселници „отстояват една относителна административна и културно-национална автономност в рамките на румънската държава“ и показват забележителен „напредък в просветното дело и оживление в обществения живот, съпреживяват процесите на Българското възраждане. Тук се крие разковничето, което обяснява масовото им участие в борбата за свобода и възстановяване на българската държавност“ (Маждракова-Чавдарова)

Умира на 13 януари 1864 от туберкулоза в Болград. На мястото като директор на Болградското централно училище го наследява временно сливенецът д-р Георги В. Миркович. Димитър Мутев е рядко явление сред българската интелигенция през втората половина на 19 век.