• 20.10.2023
• 0

[caption id="attachment_9695" align="alignleft" width="189"] Митрополит Серафим[/caption]  Веднага след Освобождението на Сливен на 17 януари 1878 г. руският полковник Лермонтов назначава временна градска комисия, начело с  [caption id="attachment_9696" align="alignright" width="209"] Добри Минов[/caption] един от най-авторитетните българи в града митрополит Серафим. В управата влиза и  Добри Чинтулов. На 19 януари се назначава...

• 05.10.2023
• 0

Едно знаково приятелство  стои  в основата на създаване на Сливенската опера – това между знаменития музикант, педагог и диригент [caption id="attachment_10456" align="alignleft" width="240"] Мишо Тодоров[/caption] [caption id="attachment_10457" align="alignright" width="210"] Илия Арнаудов[/caption]  Мишо Тодоров и оперния режисьор, музиколог и публицист, един от братята на акад. Михаил Арнаудов – Илия Арнаудов, радетел...

• 13.08.2024
• 0

След големите романисти на XIX век - колосите Дикенс и Текери, идва времето на техните наследници. На сцената излизат Джон Голсуърти, Хърбърт Уелс, Арнолд Бенет, за да продължат блестящо традициите на английския реализъм през следващия век. Те получават своята слава, въпреки критиките на писателите-модернисти, че "пишат за неважни неща" и...

• 11.04.2024
• 0

Спиридон Ганев Райчев, професор във Висшето училище София (днес Софийския университет) е роден на 14 април 1869 г. в Сливен. През 1887 г. завършва гимназия в Пловдив. Следва математика в Чешкото висше техническо училище в Прага през 1888 г., а през 1893 г. завършва Университета в Лиеж, Белгия със защита...

• 12.01.2024
• 0

На 22 януари (стар стил 10 януари) 1894 г. в Сливен се ражда нов вестник - „Орало”.  „Излиза три пъти в месеца – на 10, 20 и 30 число” с мотото: „Мотиката и оралото хранят цял свят”. Редактор-стопанин е младият агроном Янко Забунов, а  отговорник - С. Д. Кикьов. И...

• 08.11.2023
• 0

Преди век и половина за най-просветен в България се е считал тоя, който познавал буквите и можел, макар и със запъване, да прочете някоя молитва. Бащите, които искали децата им да не бъдат слепи за книгите, ги изпращали да слугуват при някой учен абаджия /шивач/ - хем занаят да учат,...