85 ГОДИНИ СЛИВЕНСКИ СИМФОНИЧЕН ОРКЕСТЪР
- 19.10.2018
- 0
„Сливенският симфоничен оркестър е основан през 1933 г. под името Сливенска филхармония при читалище „Зора”. Началото е поставено от 37 оркестранти, ръководени от учениците на Йосиф Каломати – диригента Петър Стратев (1881-1951) и композитора Мишо Тодоров (1890-1967). Получили отлично музикално образование в консерватории в Германия, Франция и Швейцария, те изграждат оркестъра върху солидните традиции на европейския филхармоничен модел.”
„При своето основаване , Сливенският симфоничен оркестър си поставя голямата цел да работи в полза на българския слушател, за приобщаването му към високите образци на европейската симфонична музика. Вече осем десетилетия този колектив служи на поставената при основаването му цел с неотслабващ възрожденски ентусиазъм, потвърждавайки думите на големия български диригент и композитор проф. Пламен Джуров: „Обществеността на град Сливен с право може да се гордее със своя оркестър!”
проф. Стефан Хърков
Из „80 години Симфоничен окестър” /в. „Сливен”, бр. 16, 2013 г./
„Уважаеми гости и съграждани,
Не ми се иска да повярвам, че са изминали 70 години от тая 1933 г., когато на тогавашния капелмайстор на военната музика Петър Стратев хрумнала идеята, че може в този град да се изгради един голям оркестър при наличието на толкова много музиканти – военни и цивилни. Той споделя тази идея със сливенския педагог, учител, музикант и композитор Мишо Тодоров, който я приветства. Дава се гласност всред гражданите на Сливен за това намерение и се призовават можещите да участват.
Основното ядро са военните музиканти. През тази 1933 г. аз бях абитуриент на сливенската мъжка гимназия „Добри Чинтулов”. По мое време в гимназията имаше голям струнен оркестър и духова музика. Учител по цигулка ми беше Мишо Тодоров. Свирех като цигулар в оркестъра и като кларинетист в духовата музика. Кандидатствах за прием в изграждащия се градски оркестър и бях приет.
Изгради се състав от 38 инструменталисти, основно от военните музиканти, а останалите бяха: лекари, инженери, учители, чиновници, домакини. Започнахме усилени репетиции и скоро имахме сценични изяви. Всички бяхме с повишено самочувствие, а градът – горд с тази придобивка. Участвахме абсолютно на самодейни начала. За хонорари и плащане не се говореше. По него време на пръсти се брояха семействата, които имаха грамофон. Гражданите бяха жадни за музикални представления.
Запомнете тази цифра – 38-членен състав на оркестъра. Напредвахме в подготовката си за изяви. Радваха се гражданите на тази прояви и се гордееха с нас. Изнасяхме концерти в Ямбол, Бургас и други. Салонът беше винаги препълнен. Оркестърът носеше името „Сливенска филхармония”.
Изминаха се няколко години. Над София започнаха да падат бомби. Софиянци се разбягаха. Дойде от там и нашият съгражданин Илия Арнаудов, по него време режисьор на Софийската опера. Прибра се в Сливен и понеже не е научен да стои със скръстени ръце, като гледа и слуша този хубав градски оркестър и изобилието от певци и певици в Сливен, подхвърля на Мишо Тодоров идеята „защо не опитат да направят някоя лека опера”. Идеята се приема с възторг, дава се гласност и започва набирането на хористи и солисти. Естествено за главните роли се намират такива от Софийската опера и Музикалния театър на хонорар, благодарение на Арнаудов и неговите връзки.
Операта е втората в България на самодейни начала. Първата е Старозагорската. Нашата се нарече Сливенска самодейна работническа опера. Обходихме много градове на страната. Навсякъде големи успехи. Операта просъществува около 25 години. За този период представихме 16 опери и 6 оперети. Споменавам това, защото гръбнакът на операта е оркестърът. Без него няма опера.
С чувство на голямо неудобство се налага да ви съобщя, че от началния състав на оркестъра – 38 музиканти, към днешна дата 37 са починали. Лека им пръст. И все още има един жив и това съм аз – Драгомир Евров.
Оркестърът стана платен и мина под грижите на общината. Наречен беше вече Сливенски симфоничен оркестър, който всеки месец радва гражданството с минимум 1-2 концерта. На него са гостували много широко известни музиканти – инструменталисти и певци. Искам да се обърна към кмета на града и да го помоля за следното: Оркестърът е в непълен състав. Знам, че общините винаги казват „няма пари”, но аз, като бивш оркестрант и гражданин, който живее с неволите и успехите на оркестъра, моля да направи всичко възможно да осигури още малко финансови средства и да помогне на оркестъра, докато не сме изтървали от града си неуморимия и талантливия диригент г-н Димитър Караминков да продължи да води оркестъра все напред, напред и нагоре.
Сливенски симфоници, честит юбилей!”
Драгомир Евров (ветеран-оркестрант)
Из слово, произнесено на тържествения концерт за
70-годишнината на Сливенския симфоничен оркестър