
Джоузеф Хелър: „3а този, който бъде убит, няма никакво значение кой ще спечели войната”
- 26.04.2021
- 0
Джоузеф Хелър постига успех още с първия си роман, който и до днес си остава най-четената му творба – „Параграф 22”. За написването му авторът използва собствените си преживявания по време на Втората световна война.
Хелър е роден в Бруклин, Ню Йорк, на 1 май 1923 година в бедно еврейско семейство с родители Лена и Исак Доналд Хелър, емигранти от Русия. Там завършва гимназията „Ейбрахам Линкълн” и постъпва в американските военно-въздушни сили. Частта му е базирана на остров Корсика и той извършва над шейсет бойни полета като стрелец в екипажа на самолет бомбардировач. След войната учи една година в университета на Южна Калифорния, а после се прехвърля в Нюйоркския университет и защитава магистърска степен в Колумбийския университет.
Докато пише „Параграф 22”, Хелър работи в рекламните отдели на няколко списания като „Тайм”, „Лук” и „Маколс”. На трийсет и осем години напуска „Маколс”, за да преподава проза и драматургия в университета „Йейл” и в университета на Пенсилвания. Същата година е издаден „Параграф 22”, но успехът не идва веднага. „Chicago Sun-Times“ го нарича „най-добрият американски роман от години“, други го критикуват като „неорганизиран, нечитаем и недовършен“. Романът-сатира за войната се продава добре в САЩ, но истинският фурор настъпва след публикуването и ентусиазирания му прием във Великобритания. Оттогава романът е издаден в над 10-милионен тираж само в САЩ и е в първата десетка на най-продаваните романи на XX век. През 1970 година е филмиран. Правата върху филма за романа са закупени през 1962 година и в комбинация с хонорара му от книгата правят Хелър милионер. Филмът , режисиран от Майк Никълс е с участието на Алън Аркин , Джон Войт и Орсън Уелс .
Главният герой в „Параграф 22” е пилотът Йосарян, решен да не се остави да го убият във войната. Колкото и да се опитва да напусне армията обаче, той се сблъсква с абсурдния параграф 22 от устава на военновъздушните сили, който гласи, че пилот, изпълняващ опасни мисии, е луд и има право да се уволни от армията, но ако направи необходимите формални постъпки, няма право на уволнение, защото очевидно не е луд. Параграф 22 се превръща в нарицателно за безизходна ситуация, особено такава, създадена от закон, наредба или обстоятелства.
След възстановяването си от внезапна парализа Хелър написва и други романи, включително продължението на „Параграф 22”, озаглавено „Залезът”. По-късните му книги обаче не се радват на същата популярност, нито на същата продаваемост като „Параграф 22”. Другите произведения на Хелър са примери за съвременна сатира, която е съсредоточена върху живота на представителите на средната класа.
Умира от инфаркт в дома си в Ийст Хамптън, на Лонг Айлънд на 12 декември 1999 година. По повод смъртта му приятелят му Кърт Вонегът казава: „О, Боже, колко ужасно! Това е бедствие за американската литература!”
Творбите на Хелър са:
1961 – „Параграф 22“
1967– „Ние бомбардирахме Ню Хейвън”
1973– „Процесът срещу Клевинджър”
1974 – „Нещо се случи“
1979 – „Чисто злато“
1984 –„Бог знае“
1986– „Нищо смешно”
1988 – „Игра на въображението“
1994 –„Залезът“
1998 – „Сега и тогава – от Кони Айлънд до тук“ – автобиографична
2000 – „Портрет на твореца като стар“(недовършен роман, открит след смъртта на Хелър)
По материали от книгата „Кой кой е в световната литература”