Джоузеф Хелър постига успех още с първия си роман, който и до днес си остава най-четената му творба – „Параграф 22”. За написването му авторът използва собствените си преживявания по време на Втората световна война.

Хелър е роден в Бруклин, Ню Йорк, на 1 май 1923 година в  бедно еврейско семейство с родители Лена и Исак Доналд Хелър, емигранти от Русия. Там завършва гимназията „Ейбрахам Линкълн”  и постъпва в американските военно-въздушни сили. Частта му е базирана на остров Корсика и той извършва над шейсет бойни полета като стрелец в екипажа на самолет бомбардировач. След войната учи една година в университета на Южна Калифорния, а после се прехвърля в Нюйоркския университет и защитава магистърска степен в Колумбийския университет.

Докато пише „Параграф 22”, Хелър работи в рекламните отдели на няколко списания като „Тайм”, „Лук” и „Маколс”. На трийсет и осем години напуска „Маколс”, за да преподава проза и драматургия в университета „Йейл” и в университета на Пенсилвания. Същата година е издаден „Параграф 22”, но успехът не идва веднага.  „Chicago Sun-Times“ го нарича „най-добрият американски роман от години“, други го критикуват   като „неорганизиран, нечитаем и недовършен“.   Романът-сатира за войната се продава добре в САЩ, но истинският фурор настъпва след публикуването и ентусиазирания му прием във Великобритания. Оттогава романът е издаден в над 10-милионен тираж само в САЩ и е в първата десетка на най-продаваните романи на XX век. През 1970 година е филмиран. Правата върху филма за романа са закупени през 1962 година и в комбинация с хонорара му от книгата правят Хелър милионер. Филмът , режисиран от Майк Никълс е с участието на Алън Аркин , Джон Войт и Орсън Уелс .

Главният герой в „Параграф 22” е пилотът Йосарян, решен да не се остави да го убият във войната. Колкото и да се опитва да напусне армията обаче, той се сблъсква с абсурдния параграф 22 от устава на  военновъздушните сили, който гласи, че пилот, изпълняващ опасни мисии, е луд и има право да се уволни от армията, но ако направи необходимите формални постъпки, няма право на уволнение, защото очевидно не е луд. Параграф 22 се превръща в нарицателно за безизходна ситуация, особено такава, създадена от закон, наредба или обстоятелства.

След възстановяването си от внезапна парализа Хелър написва и други романи, включително продължението на „Параграф 22”, озаглавено „Залезът”.  По-късните му книги обаче не се радват на същата популярност, нито на същата продаваемост като „Параграф 22”. Другите произведения на Хелър са примери за съвременна сатира, която е съсредоточена върху живота на представителите  на средната класа.

Умира от инфаркт в дома си в Ийст Хамптън, на Лонг Айлънд на 12 декември 1999 година. По повод смъртта му приятелят му Кърт Вонегът казава: „О, Боже, колко ужасно! Това е бедствие за американската литература!”

Творбите на Хелър са:

 1961 – „Параграф 22“

1967 „Ние бомбардирахме Ню Хейвън”

1973 „Процесът срещу Клевинджър”

1974 – „Нещо се случи“

1979 – „Чисто злато“

1984 –„Бог знае“

1986 „Нищо смешно”

1988 – „Игра на въображението“

1994 –„Залезът“

1998 – „Сега и тогава – от Кони Айлънд до тук“ – автобиографична

2000 – „Портрет на твореца като стар“(недовършен роман, открит след смъртта на Хелър) 

По материали от книгата „Кой кой е в световната литература”