ИЛИЯ БЛЪСКОВ – един от създателите на оригиналната българска белетристика
- 07.02.2019
- 0
На 9 февруари 1839 г. в старозагорското село Дълбоки се ражда първороден син на учителя Рашко Блъсков на име Илия. И твърде рано поема същия тежък кръст – „на труженика просветител, който в бордеи и схлупени хижи е трябвало да буди със своето слово народностно съзнание”. Още дете, е принуден да понася много мъка и страдания, за да получи образование. Мъмрене и наказания („душевни и телесни”) не само от баща си, но и от един „жесток, крайно ленив и вечно навъсен” елинския учител в Русе, при когото е изпратен да учи. Не стига това, ами е изтезаван и от злата му „кокона”, на която слугува. В резултат получава бегли познания и как да „подписва името си”. 21-годишен, заминава за Шумен и става частен ученик на Д. Войников по български език и на А. Гранитски – по френски, посещава и местната полугимназия. С това приключва неговото образование. Страданията и изпитанията му, обаче, нямат край. Изпратен да учи занаят при един крояч на френски облекла в Силистра, преживява руската обсада на града (1854). Рано познал що е бедност, тук познава и що е война. Продава питки на войниците, за да се прехранва и заминава с тях като слуга. Така стига до Браила и остава там цели две години. След това е принуден да се върне при семейството си, тънещо в мизерия, защото бащата е без работа и всички „просто гладуват”. Терзанията му нямат край, помага, с каквото може – слугува в селска кръчма, в силистренска аптека и чиракува е при един абаджия. Дори и учител в с. Айдемир, той страда и пролива сълзи от безсилие пред чорбаджийските обиди. Но това не е всичко. Преследван от турския валия и владиката-грък в Силистра, баща му е принуден да избяга в чужбина за цели 20 години, а грижата за шестте си невръстни деца оставя на 20-годишния Илия.
„Много пъти ми си писал жаловни писма, в които се тъжиш, че премина нежната ти младост, когато беше време да научиш нещо, в горестни скърби всякога потопен у най-жестоки злощастия. Това ме правеше да въздишам често и кога ги прочитах сърце ми се раздираше.“
(Из писмо на Рашко Блъсков до сина му Илия, обнародвано през 1860 г.)
На 1 септември 1860 г. Илия Блъсков е вече в Шумен и отваря в Долна махала училище за малки и големи. Тук го заварва Освобождението, тук остава до смъртта си през 1913 г. Целият му живот е живот на народен будител, посветен на просвещението и събуждането на националния дух у българите. Изнася слова, учи децата и подготвя нови учители. Настоятел е на вестниците „Право” и „Зорница”, също пътуващ книжар и издател, а в свободна България – училищен инспектор и дори съдия. През цялото време не спира да обикаля селата и да работи за откриване на библиотеки, читалища и черкви, да превежда, редактира и създава учебници. Първите му книги, религиозно-нравоучителни, са последвани от побългарени дидактични и сантиментални разкази. В историята на българската литература остава с успеха, който има неговата „Изгубена Станка”. Насърчен от Добри Войников, авторът я публикува през 1865 г. в Болград под името на баща си. Много скоро повестта е издадена втори път (1867) и е толкова популярна в онова време, че дори Вазов споменава това в „Немили-недраги”. За съжаление, следващите творби на Блъсков („Злочеста Кръстинка” и „Пиян баща, убиец на децата си”) нямат същия успех и бележат спад в творчеството на писателя. Съжителстващ на една литературна сцена с имена като Славейков, Друмев, Каравелов, Ботев и Вазов, Илия Блъсков остава в периферията на новата българска литература, макар да е един от създателите й.
Августина Савова, 2019