Противопожарната служба в гр. Сливен води своето начало от 1879 г. Основател на тази служба и неин пръв началник – наричан Старшията, бил Георги Нешев.

Първият личен състав на новообразуваната команда  наброявал около 10 човека, предимно възрастни, но здрави физически хора, наричани тулумбаджии. Техническият състав на първата пожарна команда в града се е състоял от една единствена ръчна пожарна помпа, която по време на пожар се е носила на ръце от тулумбаджиите и няколко кофи, които служели за достявяне вода на помпата. Тази първа ръчна пожарна помпа, която е била доставена на времето за нуждите на града, и която при пристигането ѝ е произвела цяло събитие, днес се намира и пази в противопожарната служба.

За пожарно помещение е била определена една сграда, която през турско владичество е служила за пощенска палата. Периодът от 1879 г. до 1895 г. с право може  да се счита, като първи етап на развитие на пожарното дело в град Сливен. Пренасянето на пожарната помпа на ръце е най-характерното за този период.

Нов живот настъпил за Сливенската пожарна команда, когато за неин командир през 1906 година е бил назначен Тодор Атанасов – Доктора. Преминал краткосрочен курс за пожарен командир в Софийската пожарна команда, запознал се с нововъведенията в останалите команди, той бърза да снабди и своята с возима конна помпа. За целта  построява колесница на съществуващата до тогава ръчна носима помпа, а за превозване на хората си – една обозна конна кола. С това си нововъведение той слага началото на втория етап в развитието на командата. Доктора  проявил благородна амбиция, енергия, любов и упоритост за всестранното подобрение положението на командата и засилване нейната дееспособност, особено след първия пожарен конгрес, състоял се в София през 1908 година. Той се заема с доставяне на една конна пожарна, както и най-необходимите за времето пожарни съоръжения като: канджеви стълби, маркучи, киркобрадвички и др. принадлежности, които до ден днешен се пазят и съхраняват в службата като антики.

През 1908 година започва строежът на нов водопровод с 50 пожарни крана, които облекчават работата на пожарникарите. През следващите години броят им се увеличава и през 1944 година са вече 137. Периодът на возимите конни помпи, който е продължил до 1930 година може да се окачестви, като втори етап на развитие на пожарната команда в град Сливен. Същата година на Доктора се паднала честта да достави първата автомобилна пожарна кола, марка „Фиат“ с което е осъществил дългогодишната си мечта. По-късно се сдобили с втора автомолибна пожарна кола марка „Опел“.

По инициатива на назначения през 1937 година пожарен командир Павел Белий, службата „Бърза и първа помощ“ отпуска безплатно автомобилна санитарна линейка. Това разрешава въпроса за оказване на първа помощ на работещите в града и на близките села. За дисциплината и задълженията на пожарникарите бил изработен специален правилник, според който се изисквало да изпълняват „честно, точно и усърдно“ служебните си задължения, като се явяват на работа в определено облекло и отличителни знаци.

Пожарната команда била изцяло подчинена на кмета и след всеки пожар нейният командир бил длъжен още в първия работен час да се яви на доклад пред него или заместника му.

 

/По материали от вестник „Сливенско дело“, бр.74, 1947 г. и „Сливенски новини“ бр. 37, 2000 г./