Животът му започва във Варна на 1 ноември 1888 г. и завършва в Рим през 1962 г. Духовно извисен човек и много интересна личност, полиглот, владеещ 12 езика. Художественото си образование получава в Санкт-Петербург, където негов учител е Николай Рьорих, и по-късно в Мюнхенската академия. „Още през първата си ваканция усеща как пътят го зове. Напуска баварския град и заради оскъдните си средства изминава пеш пътя до Неапол. В подобен дух бъдещият художник пътува из цяла Европа, огорчен е от крайния материализъм и разрушаването на свещените ценности. Храни се с каквото намери, но не се спира пред нищо. Докато обикаля, работи за по няколко дни като дърводелец, монтьор, настройва и пиана, а като му платят си продължава по пътя.“ Така започва неговото непрестанно и страстно пътуване – Франция, Швейцария, Белгия, Холандия, Норвегия, Финландия, Гърция, Испания, Мароко и Италия, в която се влюбва завинаги.

През 1922 г. се връща в България и открива в София първата си изложба.  „Постоянно тълпа от студенти, колеги и почитатели го следва навсякъде, стараейки се да попие от мислите му. Възприемат го за един от малкото наши творци, достигнали голяма слава и като противопоставил се на тривиалния свят, независим, дори издигнал се над материалното. Приемат го с уважение и започва да получава достатъчна финансова подкрепа, за да съществува със своите странности, за да изпраща пликове с пари на близки и съмишленици. „

АЛБЕРТ АЙНЩАЙН, 1928 г.
ПЕТЪР ДЪНОВ, 1923 г.

През 1929 г. се сближава с Алберт Айнщайн, който високо цени неговото изкуство и му съдейства да открие изложба в Берлин. От 1931 до 1936 г. живее в Индия, пътува по маршрутите на Рьорих, опознава културата на страната и се сприятелява с велики личности като Махатма Ганди, Рабиндранат Тагор, Джавахарлал Неру. Между 1951 г. и 1955 г. живее и работи в Бразилия и Аржентина. Навсякъде търси вселенска хармония, нравствена чистота, природна красота и всеобща братска любов. Всеотдайно рисува и представя свои изложби, получава ласкави отзиви и създава огромна галерия от портрети. Почти винаги се подписва върху творбите си:  Борис Георгиев от Варна.

                   

 

 

Вл. Димитров-МАЙСТОРА
ТЕОДОР ТРАЯНОВ, 1922 г.
„Мирова скръб“, 1914

 

 

 

 

 

„Огледало на душата“, 1930 г.

 

 

 

Августина Савова, 2019