
11 август 1877 година: Решителната битка за Шипка
- 10.08.2020
- 0
Когато на 11 август 1877 година (23 август по нов стил) ген. Столетов дава нареждане на руските полкове да отстъпят по габровското шосе, за да се окопаят там и да забавят колкото може повече настъпващите турски войски, българските опълченци са оставени на връх Шипка като прикритие. Но сигналът за отстъпление е разбран като сигнал и за тях и те се втрурват назад въпреки опитите на техните командири да ги спрат.
Тогава майор Чиляев, изчерпал всички други средства, както по-късно ще напише в спомените си, се изправя на една скала и запява „Шуми Марица“. Дочули песента, опълченците се стъписват, обръщат се към настъпващия противник и едва ли не с голи ръце се хвърлят към него, пеейки своя марш от времето на генерал Черняев. Турците, обхванати от суеверен страх пред шепата обвзети от лудост българи, се втурват назад. Шипка е спасена. Сюлейман паша не успява да помогне на обсадения в Плевен Осман паша. Везните на балканската кампания на Русия се накланят към победен завършек. Една песен е решила развоя на войната. Тя се превръща в химн на освободена България.
ШУМИ МАРИЦА
Шуми Марица
окървавена,
плаче вдовица
люто ранена.
Марш, марш,
с генерала наш!
В бой да летим,
и враг да победим!
Български чеда,
цял свят ни гледа.
Хай, към победа
славна да вървим!
Марш, марш,
с генерала наш!
В бой да летим,
и враг да победим!
Левът Балкански
в бой великански
с орди душмански
води ни крилат.
Марш, марш…
Млади и знойни
във вихрите бойни
ний сме достойни
лаври да берем.
Марш, марш…
Ний сме народа
за чест, свобода,
за мила рода
който знай да мре.
Марш, марш…