Когато на 11 август 1877 година ген. Столетов дава нареждане на руските полкове да отстъпят по габровското шосе, за да  се окопаят там и да забавят колкото може повече настъпващите турски войски, българските опълченци са оставени на връх Шипка като прикритие. Но сигналът за отстъпление е разбран като сигнал и за тях и те се втрурват назад въпреки опитите на техните командири да ги спрат.

Тогава майор Чиляев, изчерпал всички други средства, както по-късно ще напише в спомените си, се изправя на една скала и запява „Шуми Марица“. Дочули песента, опълченците се стъписват, обръщат се към настъпващия противник и едва ли не с голи ръце се хвърлят към него, пеейки своя марш от времето на генерал Черняев. Турците, обхванати от суеверен страх пред шепата обвзети от лудост българи, се втурват назад. Шипка е спасена. Сюлейман паша не успява да помогне на обсадения в Плевен Осман паша. Везните на балканската кампания на Русия се накланят към победен завършек. Една песен е решила развоя  на войната. Тя се превръща в химн на освободена България.

 

ШУМИ МАРИЦА

 

Шуми Марица

окървавена,

плаче вдовица

люто ранена.

 

Марш, марш,

с генерала наш!

В бой да летим,

и враг да победим!

 

Български чеда,

цял свят ни гледа.

Хай, към победа

славна да вървим!

 

Марш, марш,

с генерала наш!

В бой да летим,

и враг да победим!

 

Левът Балкански

в бой великански

с орди душмански

води ни крилат.

 

Марш, марш…

 

Млади и знойни

във вихрите бойни

ний сме достойни

лаври да берем.

 

Марш, марш…

 

Ний сме народа

за чест,  свобода,

за мила рода

който знай да мре.

Марш, марш…