100 години от рождението на д-р Андон Бояджиев

Д-р Андон Ив. Бояджиев е роден на 13 ноември 1925 г. в Сливен. Потомък е на рода Бояджиеви – Чинтулови. Дядо му – Андон Симеонов Бояджиев, е един от ярките представители на текстилната промишленост в града, председател на читалище „Зора“ няколко пъти до Освобождението, окръжен и градски съветник, народен представител в Четвъртото велико народно събрание. Баба му – Бойка Иванова Чинтулова, е дъщеря на брата на Даскал Добри – Иван Чинтулов, и на Еленка Карадимитрова Чернева – една от осемте дъщери на Димитър Чернев, който е абаджия, търговец, ханджия и член на градския съвет преди Освобождението. Баща му – Иван Андонов Бояджиев, е заслужил деятел на хоровото дело в Сливен, служещ, а майка му – Мария Костова Ботушева, е домакиня и служеща.

Андон Бояджиев завършва начално и средно образование в родния си град. Следва зъболекарство /1947 – 1951 г./ в Стоматологичния отдел на медицинския факултет на Софийския университет „Климент Охридски“.

През 1952 г. е назначен за участъков зъболекар в с. Блатец, Сливенска околия. От 1953 г. е стоматолог към участъковата здравна служба в Кермен, където работи до 1962 г. След това основава зъболечебен кабинет към апретурния и камгарния цех на Вълненотекстилния комбинат в Сливен. През 1963 г. преминава на работа в терапевтичното отделение на Окръжна стоматологична поликлиника отначало като ординатор, а от 1970 г. като завеждащ венечно-лигавичен кабинет. През 1975 г. създава и завежда първото в страната пародонтално-лигавично отделение, което е обявено от МНЗ за екпериментална база, в която се провеждат срещи за обмяна на опит. Посетено е и от представители на Световната федерация на стоматолозите.

Разработени са негови рационализации и изобретения за нови лекарствени средства и апаратура за водолечение на заболяванията на устната кухина. Присъдено му е званието „Почетен рационализатор“.

Има над 20 научни публикации в наши и чужди стоматологични списания и реферативни журнали. Пенсионира се като завеждащ специализирано терапевтично отделение през 1987 г.

През целия си живот Андон Бояджиев има влечение към изкуството. Дейно участва в пиески и хорове /на някои е и диригент/, в ученическите изпълнения на оперетките на Мишо Тодоров и Сливенската опера. От 1980 г. започват сполучливите му опити в дърворезбата и литературата, художествените му търсения с фотокамерата. Открива първата си дървопластична изложба през 1985 г. През 2001 г. сътворява филма „Дърворезбата – хоби на стоматолога“, по случай 50 години зъболекарска и 20 години дърворезбена практика. В него представя 40 свои художествени пластики. Филмът е прожектиран на честването в малката зала на сливенския театър.

През 2003 г. издава книгата „Първите сливенски зъболечители“. Тя е първият опит за изследване в областта на историята на сливенските стоматолози от преди Освобождението до края на първата половина на ХХ век.

Пак през 2003 г. се появява първата му стихосбирка „Вместо паметник чешма вдигни – стихоесета-творби от слово и дърворезби“, илюстрирана с негови творби.

Сред значимите му книги е краеведческият му тритомник „Будна памет за Сливен“. Първи том излиза през 2008 г., втори – през 2011 г., а трети – през 2013 г.

Във връзка с изследването му на миналото и настоящето на Сливен, през 2010 г. е удостоен със званието „Почетен гражданин на град Сливен“. Същата година става и носител на наградата „Д-р Иван Селимински“. През 2012 г. е приет в Съюза на независимите български писатели.

По повод 90-та му годишнина, през 2016 г. излиза книгата му „По стъпалата на житието и творчеството“. На следващата година – 2017, се появява книгата му с есета и стихове „От душата, настроението и опита“.

Със своите трудове и многобройни публикации в периодичния печат д-р Андон Бояджиев подчертава своите естетически позиции и остава верен на своите интереси, традиции и любов към родния град.

Умира на 1 ноември 2019 г.

Нека си припомним какво пише в края на том 3 от „Будна памет за Сливен“ д-р Андон Бояджиев: „И така, трилогията е фрагмент от панорамата на живота в неговото многообразие по улиците на сливенските махали и потайности през годините. Една страница от вековечния кръговрат на познати и непознати енергии. Божествен лъч, превъплътен в материална същност. Същност човешка, намираща се в непрекъснат обмен, като кореспондент между космическото и земно излъчване. То определя резултантната на незнайни еманации с нейните разновидности, характеристики и взаимоотношения, заключено в своя оригинален и безподобен генотип. Той поражда понякога и неидентифицирани, качествено нови енергийни източници и потоци, водещи ни в тайните на парапсихологията и психотрониката. Те осъществяват реакциите на интелекта в богатството и неизвестността на духовните и философски категории на кармата. На вярата, молитвата, интуицията, мъдростта, взаимопомощта, предвиждането, милосърдието и гостоприемството.

С тези мисли може би ще продължим аргументите в полза на една лична равносметка за всеки, на един осъзнат житейски път и опит. За духовно благонравие, за изграждане и оцеляване на личността, за творческата радост и щастието от съзидателството.

Да подпомогнем ближния в нужда, да облекчим страдащия, да дадем мъдър съвет за истина и правда и да споделим това, което ни събира, свързва и буди за преуспяването на родния град. Осъзнавайки, че всеки носи своята мисия тук, на земята, да дадем всичко, за което сме призвани и да разберем за какво живеем, кое е важно и има смисъл в живота.

Да бъдем достойни като поколение на описаните възрожденски патриархални родове – тези, които носят традицията, родолюбието, патриотизма, творчеството, предприемчивостта и професионализма.

Осмисляйки казаното, сме готови да отговорим положително на въпроса можем ли да успеем в живота, щом сме душевно богати, морално извисени и добри хора, осъзнали собствените си приоритети. Затова може би трябва да се поучим от блестящите звездни личности на описаното време“.

И нека завършим спомена за бележития сливенец с едно негово прекрасно стихотворение.

                                      Съмнения

Аз може би се лъжа в чистата си нравственост

от осъзнатите или не противоречиви грехове,

защото вря в съвременната философска даденост

и за съхраняване наказвам се със своите страхове.

Аз вероятно се лъжа, че стихописите ми са поезия,

защото съм беден на думи и мисли във словото,

но ги споделям размити в мъгла от амнезия,

за да пречистя душата си от утайката на оловото.

Аз сигурно се залъгвам, че мога да режа дървото,

да извайвам форми и творя красотата в живота,

но, докато мога, ще дълбая с длетото, във доброто –

пречистен, да помагам на грешника, изкачващ Голгота!

д-р Андон Бояджиев