На 19 май 1919 година група младежи при сливенската мъжка гимназия „Добри Чинтулов“ полагат основите на първото ученическо стенографско дружество -„Бързопис“. С този си акт сливенските ученици  инициират  една изключително полезна дейност сред  своите връстници, учители и прогресивните слоеве на тогавашната интелигенция – разпространение и усъвършенстване на стенографското писмо в България.

Ползата от стенографията не се изчерпва само с нейното практическо приложение. Тя разширява и развива допълнително умствения потенциал на хората, които стенографират – пести време, труд и усилия. Строгата последоветелност на знаците развива допълнително слуховата и зрителна памет, както вниманието и съобразителността.

Дефифрирането на стенограмите също изисква сложен мисловен процес, който разива езиковото богатство, оформя стила и мисълта.

За кратко време в цялата страна, по примера на Сливен, се създават стенографски дружества. През 1921 година в резултат на широката популярност  на стенографията сред младите хора,  се създава и ученически стенографски съюз, в който членуват повече от 70 дружества от цялата страна. А през 1928 година в София се учредява и първото  студентско стенографско дружество.