Язовир „Жребчево“ и Потопената църква

На 27 април 1969 година е открит официално язовир „Жребчево”.

Изграден да събере водите на река Тунджа, за  да напоява плодородните земи в региона, той и днес е желано място за отмора и общение с красивата българска природа.

Строежът му започва през 1959 година под ръководството на  инж. Иван Тепавичаров, изявен специалист по мелиоративно строителство. Проектът е амбициозен и общата му стойност възлиза на 700 милиона лева по тогавашен курс.  Четвърти по големина в страната, язовирът се простира на площ от 25 000 декара и е въведен в експлоатация през 1965 г.  

За да бъде създаден, са обезселени и потопени три села: Жребчево, Запалня и Долно Паничерево. Жителите им са принудени от властта да напуснат домовете си и разрушат всички съществуващи там постройки. „Великодушно” им се дава правото годните строителни материали да отнесат и  съградят живота си другаде. От нулата.

Една-единствена сграда оцелява и остава в чашата на язовира. Това е храмът на с. Запалня – църквата „Св. Иван Рилски”, по-известна днес като Потопената църква. Строена е 1891-1892 г. на мястото на храм от IV – IX век, с доброволния труд и даренията на  всичките осемдесет семейства, живеещи по онова време в селото. Градежът й е дело на прочутите тревненски майстори зидари Ненко и Руйо Руеви, а иконите – на зографа Иван Раев, също тревненец. През 1892 г., на 19 октомври, когато християните почитат паметта на небесния покровител на българския народ – Св. Иван Рилски, храмът е осветен от Сливенския митрополит Гервасий. Ще изминат тридесет години до пълното зографисване на черквата от художниците иконописци Кирил Кънчев и проф. Мандов. На една от стените, в знак на почит и признателност, те изписват имената на загиналите в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война запалци.

Години наред храмът събира хората и в радостните, и в трудните им дни, а черковната камбана оглася цялата долина…

… до юни 1961 г., когато постановление на Министерския съвет нарежда в срок от шест месеца жителите  да съборят домовете си и останалите сгради в селата и да ги напуснат окончателно. Местните са в шок. Те се съпротивляват, молят, протестират, но напразно.

Жребчево, Долно Паничерево и Запалня са погълнати от водата.

Спасена е само черквата „Св. Иван Рилски”, благодарение на последния й свещеник – отец Драган Стойков.  Самоотвержено и смело той я брани до края на 1965 г. и не допуска никой да я доближи. После цялата черковна утвар е разпределена из различни храмове в околността: част от олтара е пренесена в Гурково,  иконостасът и повечето икони – в Тулово, а камбаната – в твърдишката черква „Св. Петка”. И до днес тази камбана бие тъжно, щом почине жител на Запалня.

Придойдат ли буйните пролетни води, храмът „Св. Иван Рилски“ се скрива наполовина в прегръдката им.

Лете пък остава почти изцяло на сушата. Всяка година на 18 август – денят на успението на светеца – тук се събират потомците от заличените села, за да  отдадат своята почит към Бог, предците и паметта им.

Неведнъж  Потопената църква  е поругавана  от безбожници. Окрадени са керемидите, пробит е покривът, разрушени са част от стените. Дори паметната плоча с надпис „Село Запалня, заселено XV в., изселено 1962 г.” е изчезнала.

Но Божият дом продължава да се съпротивлява на забравата. И ту потънал наполовина във водите на язовира, ту „стъпил” на здрава земя, си остава безмълвният свидетел на едно безвъзвратно отминало време.

(Използваните  снимки  са от Internet)

Мария Маринова, 2023