„Човечеството се дели на две: от една страна са децата, от другата — възрастните.“ – Свобода Бъчварова

„Според мене човечеството се дели на две: от една страна са децата,

 от другата — възрастните. При това делене годините нямат никакво значение. 

Истинските деца знаят до края на живота си, че са деца и даже когато пораснат,

 скрито си пеят детски песнички. Ако им падне, играят и на народна топка,

и на прескочикобила, и така нататък…  Имах баба, която

 напълно ми уйдисваше на всичко като дете. Тя беше от нашата партия.

И умря като дете на 93 години!…“ 

Свобода Бъчварова е родена на 11 януари 1925 година в Благоевград,

тогава Горна Джумая. Още същата година, заради политическата

обстановка в страната след Септемврийското въстание, 

семейството е принудено да напусне България. Хора с леви 

убеждения, родителите й търсят убежище първо в Австрия, 

след това във Франция и накрая са екстрадирани в Белгия.

Възползвайки се от амнистията за жените емигрантки

през 1930 г., майката се завръща заедно с 5-годишната Свобода 

в България. Детето често боледува, а последствията от костната

туберколуза носи цял живот. Баща й, получил задочно смъртна присъда в родината, 

остава в Белгия, участва в Съпротивата и загива през 1943 г. В ученическите си години 

писателката е арестувана неведнъж заради идеите, които е възприела от своя баща. 

Като гимназистка проявява и писателската си дарба. Преследва дядо си по майчина

 линия с писалка и тетрадка, записвайки спомените му. Много по-късно те излизат като

роман (“Литургия за Илинден”, 1969). А още по-късно, през 1981 г.,  се появява и филм

по романа – “Мера според мера”, в който  прототип на  Дилбер Танас е дядото  Илия Дилберов. 

След 1944 г. заминава за Ленинград да следва. Студентката по

естетика попада в съвсем друг свят, различен от представите й.

Репресиите срещу интелигенцията и Сталиновия терор дълбоко

 я отблъскват и по-късно споделя, че точно тогава се разклаща

 вярата й в марксистките идеи, наследена от родителите.  

Книгите, които чете там, променят нейната гледна точка. 

Автори като Цветаева, Гумильов, Бердяев, Булгаков, Соловьов, 

оказват огромно влияние на мирогледа й.

 Доста променена идейно, Свобода Бъчварова се завръща в България и започва работа

 като журналист в културния отдел на в.“Работническо дело”. Става част от един 

свободомислещ интелектуален  кръг, нещо повече – превръща се в негова душа. 

Заедно с Панчо Панчев, Добри Жотев, Радой Ралин, Блага Димитрова, Иван Радоев

 и други споделящи новото мислене писатели, четат и се вълнуват от книгите

 на Твардовски и Солженицин, живеят с тревогите на времето.  

Отделът става платформа на идеите им и неудобен

за властта, е разпуснат. Свобода Бъчварова

 попада в киното и започва като редактор.

Скоро създава и ръководи легендарния 

творчески колектив “Хемус”. Тя дава път и подкрепя

 смелите проекти на талантливи български режисьори. 

Това са златните години на българското кино –

                                            70-те и  80-те на миналия век. 

Те са златни и за нея като сценарист (“Между релсите”, „Опасен чар„, „На всеки километър“,

„Спомен“, “Мера според мера”, „Не знам, не чух, не видях“, „Фильо и Макензен“) и 

редактор  („Авантаж“, „Мъжки времена“,“Козият рог“, „Господин за един ден“,

„Лачените обувки на незнайния воин“  и др. )

В   спомените    на    Владимир    Ганев,  колега   и   сценарист   на 

биографичния   филм  „По   особено   жесток    начин“,  тя   е:

“Човекът, който насърчаваше и подкрепяше, който ни поучаваше и иронизираше,      който ни се караше, когато хленчехме и се смееше, когато се мислехме за велики,    европеецът в шопското село Бояна (където се намира киноцентърът).“

Наближава преломната 1989 година. Уволнена от 

кинематографията, Свобода Бъчварова заминава за

 Рио де Жанейро при дъщеря си и остава да живее там. 

Автор на романи, някои от които филмирани, тя вече е 

написала и своята “балзаковска история” “Земя за прицел”

– серия от пет романа. В Бразилия завършва своеобразното

й породължение – започнатата отдавна трилогия “По ососбено мъчителен начин”. 

През 2008 г. се връща в България, за да представи документалната сага,

посветена на родителите й.  На премиерата на книгата изповядва: 

„…Аз си оставам свързана с България и особено с родния Пирински край, където всеки   камък, всяка къща, всяка улица е една история. И затова се радвам, че съм тук   и едновременно с това изпитвам мъка за още нерешените проблеми на тази    многострадална страна, наречена България. “ 

Свобода Бъчварова завършва живота си на 27 юни 2012 година в Рио де Жанейр. Погребана е в Рио Клар.

Августина Савова. 2021