
„Човек трябва да гледа със сърцето си, да мисли с очите си и да живее с ума си” – Дончо Цончев
- 26.07.2022
- 0
Многоцветният и многозвучен български писател Дончо Цончев, сравняван приживе с Хемингуей и Джек Лондон, оставя на поколенията невероятни истории, събрани в над 60 книги с проза и публицистика, сценариите на четири игрални филма, пет театрални пиеси.

Роден е в град Левски на 27.07.1933 г. Потомък на видните Стефан Стамболов и ген. Иван Цончев, той е горд с корените си:
„Приятно е да имаш толкова велики мъже в рода си, нали?“

За генерала, брат на прадядо му и изявен деец на македоно-одринското движение разказва, че след Освобождението на България тръгва, преоблечен като жена, да освобождава и Македония. И повече не се връща. Сравнява го с Левски. И с Че Гевара.
Дядото, на когото е кръстен писателят, е от рода на Колю Фичето и също е строител. Носел Борсалино, любима шапка, превърнала се след години в „запазена марка” за твореца.
„Половината Питсбърг и Детройт ги е построил той”, споделя внукът. Като започва Балканската война, се връща в България да се бие за родината. Днес сърцето му се пази в стъкленица във великотърновския музей.
Средното си образование Дончо Цончев получава в София, а после завършва геология в Софийския университет. Обикаля по баирите на Странджа и Родопите с геоложко чукче в ръка, дори за кратко е изкушен от иманярството. От тези му „мераци”го възпира пророчицата Ванга.
По-късно е геолог в Министерството на горите. Спортната кариера на боксьор и автомобилист, ловната му страст, работата като зидар и хамалин, учителската професия го срещат с хората на живия живот – витални, неподправени, колоритни. Те, със своите болки и копнежи, със своята мъдрост и вяра, стават героите на неговите творби.

Скиталец и бохем по душа, той обожава природата, приятелите, приключенията… Но най-ценното му богатство си остава семейството:
“56 години сме заедно със съпругата ми Снежа, делили сме и добро, и лошо, радваме се на две деца и пет внука, издадох книгите, които исках да издам, какво мога да искам повече?” е равносметката на писателя две години преди да се пресели в отвъдното.
Нахлул стремително в прозата през 60-те години на XX век, Дончо Цончев е повествувател с тънък усет за красивото, чистото, непосредственото. И с изострени сетива за несправедливостите в живота, с категорична гражданска позиция, предизвикателен и провокативен е. Неговата книга „Принцовете”, роман за живота на децата на партийните величия, е изкупена само за ден след отпечатването й. Предизвиква истински фурор. Той е един от първите писатели, утвърдили живия разговорен (често и жаргонен) език в съвременната проза.
В редакциите на периодичния печат присъства неотменимо до края на дните си.
През годините завежда редакция в изд. „Народна младеж“, зам.-гл. редактор е на „Профиздат“, завеждащ отдел „Българска литература“ в сп. „Съвременник“, директор на списание „Лов и риболов, основател и директор на в. „Наслука“…
Автор е на разкази, новели, повести, драми, сред които „Мъже без вратовръзки“, „Роман на колелета“, „Ако можехме да ги чуем“, „Звезден прах“, „Къщата на песните“.
Душата му отлита към Божиите ловни полета на 22.07.2010 г.
Но „браздата след него блести и в нея има магия”! (Й. Радичков)
Мария Маринова, 2022