„Човек там вижда първия Божи свят и изпитва майчина целувка, затова спомените от родното място са тъй мили и не ни напускат до гроба.” – арх. Георги Козаров

Георги Симеонов Козаров е потомък на известен сливенски  род общественици и просветни деятели. Роден е на 22 март 1872 г. в Сливен. Завършва мъжката гимназия в града и продължава образованието си в Европа – изучава технически науки в Прага и Виена, Мюнхен и  Щутгарт. Придобил висока квалификация, работи известно време в Германия. Когато се завръща в родината, е назначен за градски инженер – архитект на Сливен. Годината е 1897. Заема се с изготвянето на градоустройствен план на кв. „Клуцохор”, предлага трасе за железопътна линия, свързваща градовете Сливен и  Елена, ръководи изграждането на каптаж за минералните води на Сливенските бани. По-късно, в София, където се премества да живее, работи в Министерството на строежите. Страстен любител на българската природа, през 1899 г. е сред основателите на Първото българско туристическо дружество „Алеко Константинов” и пръв негов председател. Един от основоположниците на Сливенската културна дружба в София (1901 г.), той отдава труд и сили за издигане на любимия Сливен. Милее за родния край и съгражданите си: подпомага издаването на „Опит за история на град Сливен” от Симеон Табаков, проучва в продължение на години живота на Добри Желязков и основаването на текстилната му фабрика, инициира  честване на 100-годишнината на текстилната промишленост в Сливен (1934 г.), както и издигане на бюст-паметник на Фабрикаджията в родния град. Тогава излиза и книгата му „Добри Желязков Фабрикаджия: Родоначалник на българската текстилна индустрия“.

Козаров участва в създаване на плана за икономическо и културно повдигане на града, разработва конкурсна програма и план за изграждане паметник на Хаджи Димитър.

С обич и загриженост описва града на стоте войводи на страниците на в. „Правда”, 1924 г., бр. 360:

„… Град с видно по култура и патриотизъм население, със синовете си – Хаджи Димитър, Индже войвода, Сава бинбаши, Кондата, Злати Кокардаолу, Панайот Хитов, Добри фабрикаджията, Добри Чинтулов, пор. Начев, Кр. Асенов и пр., макар преди освобождението да е давал тон в политическото и черковно освобождение, през Румелията да е вдигал високо знамето на българщината и с масовия си протест да освободи последната от финансов контрол и турски гарнизони, за урок на държава и народ, доскоро бе оставен във властта на местните болшевици, в болшинството цигани. Наречен „Райски Дамаск” от пътешественика Йохмус, и въпреки хубавата му околност, огнено вино, родолюбие и трудолюбие на населението му, възхвалявани от Момпке, Каниц, генерал Скобелев, хаджи Калфа и др., за жалост … днес Сливен е по-зле от библейския Ерихон: с полусъборени зидове, продънени калдаръми, обезлесена околност, посърнали граждани – всичко за слава и реклама на държавата ни и последователите на Ленина.

Скръбно, но истина – Сливен, днес е оставен на произвола на съдбата! По население, макар пети град в България, по минало – с каквото малко наши градове могат се похвали, с природни богатства и красоти – редки в страната, българската държава го е смукала четиридесет години, без да му е дала в замяна и най-малкото. Даже за направа ж. п. клон Сливен – Зимница, гражданите му трябваше по свой почин и труд да настелят трасето, инак и до днес щяха да останат без всяко модерно съобщение!

… Сливен не е беден град. Малко са градовете у нас с околност от необозрими природни хубости, с подземни и надземни богатства… Околността му от Чумерна – Чаталка до Матей е лабиринт от дивни по хубост боази и високи върхове, долини с водни каскади и минерални води, първите – покрити с гори и питорескни скали, легловища на бели и черни въглища – достойни за любознателността на европейския турист, да засилят индустрията и повдигнат общото благосъстояние на Сливенци. Няма европейски пътешественик, който да не е бил във възторг от хубостта на Сливенската околност. Девственните обширни дъбови, букови и борови гори между Сливен и Елена, многобройните мини при Чумерна, в Чам дере, Бяла и пр., водните падове при Твърдица, Бинкос, Асеновица (Коруча) и Куш бунар, възможния язовир при с. Бинкос, минералните извори при с. Мечкарево и Чам дере и др., са в състояние от сегашния беден Сливен, да създадат виден индустриален, търговски и курортен център в страната… ”

Виж дигитално копие ТУК

На 20 септември 1935 г. арх. Георги Козаров е назначен за кмет на Сливен. За него „кметът на града, това е бащата на тоя град, а това значи бащински грижи, авторитет, компетенция и уважение за оня, който ще стои начело на голямото семейство на гражданите.”

Поема ръководството на един беден и изостанал град, в който хората мизерстват. Работи всеотдайно и безвъзмездно – заплатата си дарява, както сочи „Паметна книга на кметовете“ – „за просветни цели в полза на града“.

„Всичко оформих като завещание да се построи лятно училище на бедните деца в „Клуцохор“ /на Хамама/ от платата ми 70 000 лв. в общината. С подарените ми тухли и цигли – ще стори 100 000 лв.“  

Увлечени от примера му,  помощник- кметовете Георги Кебеджиев и Васил Таушанов намаляват доброволно заплатите си. Ненапразно ги определят като „скромни идеалисти, с чиста съвест, неподкупна мисъл и необходима компетентност за работа.” Козаров се заема с нелеката задача да осигури поминък и препитание за населението. Има ясна визия и план за действие – да се натори, засади и напои с подпочвени води „Краставо поле”, да се разработят нови 5000 декара земя, на която да се отглеждат грозде, зеленчуци и фуражни култури. За целта е прокопан кладенец, изградени са дървени вади, доставени са помпи. „Освещаването на тази водоснабдителна инсталация на 28 юни 1936 г. се превръща в празник на града.“ (Семова, В. и др. Съзидатели, 2008, с. 209)

Виж дигитално копие ТУК

На най-бедните предвижда да раздаде облагородени лози за засаждане, а доходността от декар да се повиши десеторно.

Предлага селскостопанската продукция да се преработва в консервна фабрика, а хладилник към кланицата да поевтини цената на месото и месните продукти.  Набелязва мерки срещу изсичането на горите – общината да започне изкупуване на частните гори, а лесовъди да се грижат за възстановяването им. Срещу наводнения предприема регулиране на реките Асеновска и Селишка.  Променя данъчното облагане. По време на мандата му Сливен става домакин на 30 000 гости от цялата страна, дошли за тържественото откриване на паметника на Хаджи Димитър. Георги Козаров остава на кметския стол само девет месеца (20.09.1935 – 25.06.1936 г.), а голяма част от идеите му не се осъществяват, защото е уволнен „в интерес на службата”.  Умира на 13 март 1953 г. в София. В знак на почит и признателност, Професионална гимназия по строителство и геодезия в Сливен носи днес неговото име.

Мария Маринова