„Човек си поставя за цел да покори света, но по пътя губи душата си.“ – Александър Солженицин

На 11 декември 1918 година е роден Александър Солженицин.

Той е един от големите руски писатели на XX  век. В основата на книгите му лежат личните му преживявания по време на  комунистическия режим на диктатора Сталин.

Роден е в Кисловодск, Северен Кавказ. Завършва математика и физика в Ростовския университет.

През 1945 година е арестуван за това, че в писма до свой приятел отправя нападки към Сталин. Прекарва осем години в затворнически трудов лагер и още три години в заточение в Казахстан.

На 38 години се връща от изгнание и започва да пише. Пъртият му роман „Един ден на Иван Денисович“ излиза през 1962 година. Издържан в семпъл, директен стил, той описва кошмара на един лагерен ден. Книгата постига огромен успех, но година по-късно е забранена в Русия.

Най-силните му книги „В първия кръг“ и „Ракова болница“ са изнесени нелегално от СССР и публикувани в чужбина.

През 1970 година е удостоен с Нобелова награда за литература. Три години по-късно се появява първият том  от „Архипелаг ГУЛАГ“ – подробно описание на широката мрежа от затвори и лагери  в Сталинова Русия. Книгата буди гнева на съветските управници и Солженицин е принуден да напусне страната. Установява се в Съединените щати, където продължава да пише, но е настроен критично и към обсесията на Запада от парите. Няколко години след падането на комунизма писателят се връща триумфално в Русия. Последната му творба „200 години заедно“, която разбунва духовете, е посветена на руско-еврейските отношения.

Александър Солженицин умира на 3 август 2008 година в Москва.

Книгите „Архипелаг ГУЛАГ“, „В първия кръг“ и  „ Ракова болница“ можете да намерите в Библиотека „Зора“.

По материали от: „Кой кой е в световната литература“