На 15 януари 1895 г. в Радне махле (днешният град Раднево) е роден Гео Милев. Много скоро семейството се премества в Стара Загора и неговият баща, Мильо Касабов – учител и журналист, открива там книжарница с издателство. Още дете, бъдещият поет пише първите си стихотворения, превежда от руски език и съставя ръкописни вестници и сборници, които сам илюстрира. По-късно следва романска филология в Софийския университет и продължава образованието си в Лайпциг. По време на Първата световна война е мобилизиран и изпратен на фронта в Дойран като командир на разузнавателен апарат. Постът му е открит от англичаните и подложен на артилерийски огън, при който писателят е тежко ранен в главата и загубва дясното си око.

 

Заминава за Берлин, заедно със съпругата си, и преживява 15 тежки операции. През цялата 1918-та година остава в революционна Германия, използвайки престоя си там за посещения на музеи, изложби, театри и библиотеки. Запознава се с немски писатели и художници, докосва се до експресионизма и дори сътрудничи на списанията „Ди Акцион“ и „Дер Щурм“. Завърнал се в София, започва да издава сп. „Везни” – „трибуна на символизма и експресионизма в България”, последвано от сп. „Пламък”, където смело отстоява гражданската си позиция. Там помества поемата „Септември”, заради която списанието е спряно, а поетът – осъден на 1 година тъмничен затвор, глоба от 20 000 лв. и лишаване от граждански и политически права за 2 години. Преди да успее да обжалва присъдата, е извикан за „малка справка“ от полицията и изчезва безследно, брутално убит. През 50-те години на миналия век останките му  са намерени в масов гроб край София – разпознат е по изкуственото око.

 

За своя кратък, едва 30-годишен живот, Гео Милев оставя дълбока диря в българската култура. От 1919 г. до 1925 г. създава уникални поетични антологии, превежда класици и модернисти, сам поставя пиеси на сцената на Народния театър, рисува непрекъснато, включително и карикатури. По същото време започва поемите „Ад” и „Ден на гнева”, създава „Септември” – най- оригиналната творба, посветена на Септемврийското въстание, издава емблематичните списания „Везни“ (1919 – 1922) и „Пламък” (1924-1925). Наред с многобройните статии, автор е и на две стихосбирки: „Жестокият пръстен“ (1920) и „Иконите спят“ (1922). 

В Сливен Гео Милев е много популярен през 20-те години на миналия век. Списание „Везни“ има 20 абоната и допълнителна свободна продажба. Заедно със стихосбирката „Жестокият пръстен“, те се разпространяват от книжаря Марко Иванов. Творчеството му предизвиква възторг особено сред младите хора. През 1922 г. група ученици от Сливенската мъжка гимназия, сред които Георги Арнаудов, Никола Фурнаджиев, Иван Бунарджиев, Петър Драгоев, Стефан Султанов, Русчо Симеонов и др., отправят покана към поета да гостува в града и изнесе две сказки –  „Футуризъм, кубизъм, експресионизъм“ и „Символизмът в изкуството“. Събитието е посрещнато с голям интерес, въпреки, че на учащите е забранено да присъстват поради крайно модернистичните и декадентски разбирания на лектора.

 

В Библиотека „Зора” се съхранява уникален екземпляр от „Жестокият пръстен“ – първата стихосбирка на Гео Милев . Върху задната титулна страница на луксозното издание има рисунка с креда, вероятно автопортрет на Гео Милев. На тази мисъл навеждат положените долу вляво инициали – Г М ( подпис, срещащ се в някои запазени писма на поета до баща му).