Чичо Стоян – писателят, който говори с гласа на детето

Стоян Михайлов Попов, с литературен псевдоним Чичо Стоян, е един от най-обичаните български детски писатели. Няма дете, което да не знае неговото хумористично стихотворение „Сърдитко“. Ето част от него:

„Все за нещо ще намери

да се начумери:

ту му млякото горещо,

ту пък друго нещо.“

Чичо Стоян е роден на 21 юни 1865 г. в с. Дивотино, Пернишко. Баща му го изпраща да учи в Духовната семинария в Горна Оряховица, но той отказва да учи за свещеник и избягва от там. С упорит труд и самообразование постига онова, което не получава в учебните заведения. Участва като доброволец в Сръбско-българската и Балканската войни. Занимава се с обществена дейност – през 1901 г. става секретар на Македонското дружество, през 1916 г. е окръжен съветник в Одрин, бил е цензор, член на Върховния контролен комитет в София и др. Историята го привлича, затова прави проучвания за произхода на българите. Посвещава се и на театралното дело – работи като организатор, режисьор, драматург и актьор. Построява дъсчен театър на първото българско изложение в Пловдив през 1892 г. Изпълнява ролята на Бай Ганьо в едноименния филм през 1922 г. Има големи заслуги за разгръщането на таланта на известната българска актриса Роза Попова, която е негова съпруга. Редактира в. „Звездица“ /1926-1927/ и сътрудничи на почти всички детски периодични издания. Работи и в областта на народното творчество – събира и неколкократно издава кралимарковския епос.

Започва писателската си дейност със стихове за възрастни, първата му книга се казва „Сбирка стихотворения“ /1894/. В българската литература е известен със стиховете си за деца Стихосбирката му „Детска китка“ /1898/ излиза като приложение на сп. „Звездица“ и дава нова насока в развитието на детската поезия. Стиховете му притежават закачлив хумор, отразяват света през очите на детето, те са любимо четиво на поколения български деца. Затова за него казват, че „в развитието на българската литература за деца с името на Чичо Стоян започва един нов етап, когато детският писател „заговаря с гласа на детето“ и светът в творчеството му намира израз през детския поглед, душевност и фантазия“. Писателят създава и социални стихове и исторически разкази.

Сред останалите му известни книги са „Мехурко. Приказка в стихове“ /1900/, „Народни раздумки“ /1906/, „Всички непослушни такваз ще ги люшне“ /1925/, „Жалбите на Зайо Байо“ /1926/, „Чичовата китка“ /1927/, „Детелинки“ /1929/, „Модерната стрина Зайка“ /1929/,  „Вълшебният чук“ /1939/, „Залъгалки за дечица малки“ /1939/, „Птички“ /1939/ и мн. др.

Чичо Стоян умира на 31 декември 1939 г. в София.

След смъртта му са издадени негови избрани творби в няколко сборника: „Детска китка“ /1941/, „Слънчеви лъчи“ /1947/, „Анка и Писанка“ /1949/, „Чичова китка“ /1955/ и „Китка за малките“ /1965/. Тези сборници съдържат предимно стихотворения за най-малките.

Снимка: http://dictionarylit-bg.eu/