„Често човек си мисли, че е далеч от щастието, а то с тихи стъпки вече е дошло до него.“ – Джовани Бокачо

На 16 юни 1313 година е роден писателят Джовани Бокачо.
Според повечето биографи родното му място е Париж, а според други – Черталдо ин Вал д`Елза в Тоскана, Италия. Той е незаконен син на флорентинския търговец – Бокачо ди Челино.
Изучава канонично право. Спечелвайки си славата на ерудит, успява да получи достъп до двора на Роберто Анжуйски. В кралския двор по това време са събрани най-забележителните представители на науката, философията и поезията, а културата е издигната в култ. Тук Джовани Бокачо бързо става популярен като поет с първите си по-значими произведения. През 1362 година творецът предприема драматични промени в живота си. Според биографите му причината е срещата му с един картезиански монах, който му предсказва близка смърт и го насочва към покаяние. Бокачо изгаря част от творбите си, отказва се от светския живот и приема монашеството. В последните години от живота си Бокачо продължава да пише, но работи само на латински. Създава биографии на известни личности, трактат по митология, алегорични еклоги и географски речник.
Най-известният му труд е сборникът със сто новели „Декамерон“. Основните елементи в творбата, които изграждат новия хуманистичен светоглед са: интересът към чувствения свят на човек и към човешката индивидуалност, реабилитацията на плътта, смесването на възвишеното и низкото, на трагичното и комичното, интересът на твореца към човека, както като обект, така и като публика.
Освен „Декамерон“ е написал и: „Елегия за мадона Фиамета“ – първият европейски психологически роман, „Филострато“, „Филоколо“, „Биография на Данте Алигиери“, „За произхода на боговете“ – митологичен справочник на латински език в 15 книги, „Нимфите от Фезоле“ и „Амето“ – пасторални поеми.
Умира на 21 декември 1375 година.