„Чак на 37 години осъзнах, че трябва да пиша собствените си книги, а не нечии други.“ – Уилям Голдинг

На 19  септември 1911 година е роден писателят Уилям Голдинг – известен с романа си „Повелителят на Мухите“.

През 1983 година получава Нобелова награда за литература, а през 1988 година – благородническа титла. Винаги скромен, в речта си при връчването на Нобеловите награди той подчертава своята незначителност в по-широк и световен мащаб.
Гординг е роден в Корнуол, югозападна Англия. След като завършва Оксфордския университет работи като актьор, режисьор, драматург и театрален продуцент, а след това една година преподава в Солсбъри. През 1934 година издава сборник поезия.
На 28 години постъпва във военноморския флот и се издига до чин морски капитан III ранг. Участва във Втората световна война, включително в потапянето на немския боен кораб „Бисмарк“ и десанта на Нормандия. След войната продължава да пише и преподава, но вече с доста песимистичен възглед за човешкия род, който е способен за изтребва себеподобни.
През 1954 година излиза „Повелителят на мухите“, романът носи на Голдинг невероятен успех и достатъчно средства, за да се откаже от преподаването. Книгата е ужасяваща история за група английски момчета, изхвърлени на пустинен остров и затънали в племенни войни и убийства от мига, в който попадат извън обществото. Подобно на повечето му произведения, романът разглежда „черната страна в човешкото сърце“. Филмиран е два пъти, през 1963 г. и през 1990 г.
Творчеството на Голдинг е високо ценено от критиката. Романът „Морски обреди“, публикуван през 1980 година, печели награда „Букър“.