Чай, кафе и шоколад

Тези три велики напитки по своеобразен начин си поделили древния свят – чаят господствал в Далечния изток, кафето – в Близкия изток, а шоколадът – в Централна Америка. Най-добре известна е историята на чая, тъй като много китайски източници от средните векове насам са посветени именно на нея.

Сведения за пиене на чай имаме от 50 г.пр.Хр. в Южен Китай. С течение на времето обичаят постепенно се разпространил из цялата страна. Най-напред чаят бил използван като лекарство – за тонизиране /против сънливост/ или като противоотрова при преяждане и препиване. Постепенно обаче били оценени истинските му достойнства. По време на династията Тан възникнало „изкуството на пиенето на чай“. През 780 г. Лу Ю написал първата голяма книга за чая – „Чаена класика“, както я нарекли по-късно. Ето един откъс от нея:

„Чаят има охлаждащ ефект. Като напитка той е много подходящ за сдържани хора и хора с добро поведение. Когато някой страда от горещина, жажда, депресия, главоболие, умора на крайниците или болка в ставите, трябва само да пие чай четири или пет пъти дневно“.

Китайското правителство започнало да облага чая с данъци през 793 г. По това време най-хубавият чай бил отглеждан в селските райони около Шанхай. Чаят бил най-важен поминък в областта: 35000 души всяка година били заети с бране и сушене на чай. С течение на времето значението на чая нараснало още повече. По времето на династията Сун високопоставени държавни служители организирали конкурси за най-добре приготвен чай, в които били използвани само висококачествени сортове. Те стрували огромната сума от 1,5 унции злато за фунт чай.

В Мексико шоколад бил вкусен за първи път около 100 г.сл.Хр. и оттогава бил толкова високо ценен от маите, че те го превърнали в нещо като валута. Ето случай в историята, когато действително парите растели по дърветата! Безсъвестни търговци опитвали да измамят населението. Те сваляли обвивките на какаовите зърна, пълнели ги с пясък и смесвали фалшификата с истинския продукт. Напатилите се клиенти станали по-бдителни – те стискали всяко зърно, преди да платят. Изпечените и смлени какаови зърна смесвали с царевично брашно, а понякога с изсушени цветя и малко захар. Отделни порции от тази паста били размесвани с вода в кратунки. Получавала се пенлива течност, която пиели на един дъх. Богатите я съхранявали в специални гърнета с винтови капаци, за да им е под ръка, когато им се допие.

Ацтеките събирали данък от крайбрежните племена във вид на какаови зърна. Ацтекските богаташи пиели ксокоатл, смес от шоколад, лютиви чушлета, царевично брашно и вода. Испанските конквистадори намирали питието за отвратително и създали сладката шоколадова напитка, която познаваме днес, замествайки чушлетата със захар и канела.

Кафето се появило сравнително по-късно от чая и шоколада. За първи път то се споменава през 10 в. от арабския лекар Разес.

Кафето било култивирано най-напред в Етиопия. Оттам то се разпространило в Йемен, Южна Арабия, където започнали да пекат зърната някъде около 1200 г. Напитката станала особено популярна сред танцуващите дервиши, които я пиели за по-голяма издържливост. През 15 в. кафето се появило в Мека. Скоро там били открити кафенета и благодарните мюсюлмански поклонници разпространили благодатното питие из целия ислямски свят, включително Иран, Египет и Турция. Едва през 1643 г. в Париж било открито първото кафене. Примерът на френската столица бил последван от Оксфорд през 1650 г. и от Лондон през 1652 г. Първата от знаменитите виенски кафе-сладкарници била открита през 1683 г. Тя била изобилно снабдена с чували кафе, изоставени от османската армия след несполучливата обсада на Виена през същата година.

/по материали от книгата „Древните изобретения“, т.1 на Питър Джеймс и Ник Торп/