На 9 юни 1926 година е роден писателят Цончо Родев, автор на сливенската трилогия „Бурята“, „Тътени“, „И стана ден“.

Родом е  от град Провадия. Неговият баща, известният адвокат Христо Родев, е народен представител, човек със собствена позиция и с будна гражданска съвест. Учи в Първа мъжка гимназия в родния си град, откъдето е изключен след започналото преследване срещу децата на осъдените от т.нар. Народен съд след 09.09.1944 година. Впоследствие завършва гимназия във Варна, а после – Юридическия факултет на Софийския университет. Като син на „народен враг“ няма право да практикува, поради което се отдава на страстта си от ученическите и студентските години – литературата. Несправедливо нанесената рана той превръща в сила, с която осмисля не само своя живот, но и живота на другите. В творческата си биография белетристът има исторически и приключенски романи като „Черният конник“, „Наричаха ме Желязната ръка“, „Човекът без сянка“, „Двама срещу ада“, „Мечът на непримиримите“, „Пиратът“ („С черен лъв на мачтата“), сборниците с разкази „Съкровището на Лизимах“, „Отгласи“ и „Отмъстителят“, очерка „Отвъд синия праг“ (1985) и др., с които са израснали поколения юноши. Изпод перото му е излязъл и романът епопея „Изпитание“ – може би най-ярката художествена творба, посветена на Съединението и Сръбско-българската война. С многобройните си очерци, разкази и романи авторът присъства в българската литература вече близо 60 години. Открил призванието си в историческата белетристика, той пресъздава ярки моменти от българската история – трагични и звездни. Надниква и в морските дълбини, на които също са посветени част от книгите му. За това му помага и опитът на водолаз – той е един от основателите на подводната археология в България.

По негова инициатива от 2005 година в Провадия се организира ежегоден ученически конкурс за исторически разказ или есе, щедро спонсориран от автора. Цончо Родев е почетен гражданин на Провадия и на Сливен. В продължение на 18 години писателят изследва историята на гр. Сливен и областта. Трилогията „Тътени“ (1980), „Бурята“ (1986), „И стана ден“ (1998) е своеобразен литературен паметник на бурната история на този бунтовен български град.

През 2014 година съпругата му Надежда Родева подарява на  „Зора“ личния архив на писателя. Този дарителски жест е адресиран точно към Библиотека „Зора” , защото това е мястото, където Цончо Родев получава не само добри условия за работа, достъп до ценни източници на информация, но и пълната подкрепа и съпричастност от страна на целия тогавашен библиотечен колектив.  Носител е на наградата на община Сливен за литература и изкуство „Добри Чинтулов“, за краеведска дейност „ Д-р Иван Селимински“ и почетния знак „За граждански принос“.  Умира на 27 декември 2011 година.