Х.К.Андерсен: „Няма по-хубави приказки от тези, които животът създава“

Рождената дата на именития датски автор на приказки е избрана за Международен ден на детската книга. Творбите му са любими на поколения деца, които чрез тях научават кое е добро и лошо, красиво и грозно, преходно и вечно. Книгите на този невероятен разказвач са преведени на над 140 езика, а посланията в тях са актуални и днес.

Ханс Кристиан Андерсен е роден на 2 април 1805 г. в бедно семейство в Оденсе, Дания. Посещава училище за бедни деца в града, а на 14 години заминава за Копенхаген, където пробва късмета си като актьор и певец. След три години живот в немотия и няколко незначителни роли се сприятелява с театрален директор, който му помага да продължи образованието си.

На 23 години се записва в университета в Копенхаген. Година по-късно, през 1829 г., публикува първата си творба – „Разходка от канала Холмен до източния край на остров Амагер“, която веднага му спечелва огромен успех.

Между 1835 и 1872 г. Андерсен пише 168 приказки. Част от тях са събрани в „Приказки за деца“ и са издадени, когато авторът е на 30 години. „Принцесата и граховото зърно“, „Грозното патенце“, „Новите дрехи на царя“ и „Снежната кралица“ му носят световна слава.

Някои от приказките на Андерсен се основават на датския фолклор, а други се раждат от собствените преживявания на автора в училище и по-късно в живота. Приказките носят важни морални послания, а приятният диалог ги прави лесни за четене. Любопитна подробност е, че Андерсеновите приказки са любимо четиво на Чарлс Дикенс.

Пътуванията на Андерсен из Европа му дават материал за много пиеси, романи и пътеписи. По време на европейско пътешествие през 1841 г. посещава и България и описва българските земи в пътеписа си „Пътуване по Дунав“.

Писателят, чиито приказки са създадени, за да бъдат обичани от всички деца, умира от рак на черния дроб на 4 август 1875 г.

Снимка: https://archives.bnr.bg/