Художникът ДИМИТЪР ДОБРОВИЧ – един космополитен сливенец

В историята на българското изобразително изкуство името на Димитър Добрович стои начело в редицата на художниците, получили академично образование и поставили основите на новата светска живопис.

Съдбата му отрежда дълъг живот. Роден е в Сливен, но житейският му път преминава през Влашко и Цариград, Атина и Рим. За да завърши пак тук – под „лазурно-матовото сияние на Сините камъни”. Останал сирак, напуска България като юноша. Учи в най-висшето светско и най-добре уреденото гръцко училище в Куручешме, Цариград. Изучава философия и риторика, богословие и латински, математика и френски език, астрономия и старите гръцки поети. Свири на цигулка и притежава безценен инструмент – дело на прочутия Амати. Движен от жаждата си за знания, той преследва и  осъзнатата мечта да стане художник. По-късно, в Атина, придобива художествено образование в Кралската художествена школа. Рисува миниатюри, фигурални композиции, картини с религиозни сюжети, портрети.  Неговите висока образованост и широка обща култура правят впечатление и му „отварят вратите” и в Гърция, а после и в Рим. Деятелна и активна личност, той напуска Гърция и отпътува за Италия, за да види отблизо големите майстори на Ренесанса. Прави живописни копия на техни творби, както и елеофотографски  такива. Завършва Римската художествена академия „Свети Лука“. Вълнува се и от обществените проблеми в страната, участва в студентския батальон при защитата на Рим. Числят го към двайсетината българи-гарибалдийци, говори се дори, че е проектирал униформите на войниците, но това не е доказано. Тази тема не присъства и в неговото творчество. В Рим Добрович  прекарва много години от активния си живот на художник. 

„Пристига млад, 32-годишен, изпълнен с амбиции и мечти, а си тръгва 76-годишен старец, оставил зад гърба си, не, всъщност носещ със себе си, цял свят от хора, дела, картини, мисли, срещи, успехи, преживени мъчнотии.” (Маринска, Ружа. Романтикът Димитър Добрович (1816-1905), С., 2016, 84-85)

Донася от Италия десетки копия на творби на знаменити художници – живописни и елеофотографски, а също и най-ценните свои картини, с които в Народното събрание е уредена негова самостоятелна изложба.

В родния Сливен художникът създава по фотографии няколко живописни портрета на героите от освободителното движение – Хаджи Димитър, Георги С. Раковски, Ботев, Левски, както и портрети на видните сливенци – братя Миркович.

Прави и свой елеофотографски автопортрет, в който „са се запазили последните трепети на един отиващ си живот”. До края на дните си не изпуска четката – рисува, дори и с отслабнало зрение и с два чифта очила. До последен дъх остава верен на своето художническо призвание. На сливенското читалище „Зора” завещава картините си,

с които се слага началото на  Художествената галерия в града.

Днес тя, както и Националната Художествена гимназия в Сливен, носят гордо неговото име.

На 7 март 2017 година център „Българо-европейски културни диалози“ и Нов български университет съвместно с Библиотека „Зора“ представиха в Сливен ретроспектива от събитията, посветени на 200-годишнината на художника Димитър Добрович. Представена бе юбилейната книга „Романтикът Димитър Добрович“ – издание на НБУ с автор доц. д-р Ружа Маринска и художник-дизайнер Дея Вълчева. За първи път в Сливен се състоя и прожекция на документалния филм „Пътят на Добрович“  на Теодор Караколев – продукция на НБУ и Медиакафе.
Филма можете да гледате тук ->

Мария Маринова