„Хората престават да мислят, когато престанат да четат.“ – Дени Дидро

На 5 октомври 1713 година е роден френският писател, философ, и критик Дени Дидро.

Дидро живее във век, когато се очертава типът интелектуалец, живеещ от перото си, както и времето, когато журналистиката се утвърждава като професия.

През 1745 година Дидро е нает като преводач, организатор и ръководител да състави „Енциклопедия или Тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите“ – шедьовър в историята на културата.

Неговият философския гений  се разгръща и в работата му на писател и социален критик. Не напразно наричат романа му „Монахинята“ енциклопедичен. Това е анализ на движението на най-фините механизми в човешката душа с морализаторска цел. Дидро не описва чувствата, а външните им изяви. За него душата е винаги свързана с тялото, психологията – с биологията. Схващането, че „Монахинята“ е безпътен роман, е една от онези велики глупости, които обикновено съществуват дълго. Всъщност той днес се смята за един модерен психологически и социален роман. Същото се отнася и за едно друго произведение на Дидро – „Племенникът на Рамо“. Служейки си с един нетипичен за романа похват – диалога, в сатиричен и ироничен план авторът критикува в него старото общество. Дени Дидро е посветил целия си живот в служба на истината и правдата. Той е най-яркият изразител на революционната идеология на третото съсловие във Франция през 18 век; пряк потомък на универсално  образованите, на всестранно надарените хора от епохата на Възраждането. Той в буквалния смисъл е оказал влияние върху всички области на знанието. Дидро и неговите съратници са свързвали надеждите си за обновяване на обществения живот не като последователни революционери, а чрез реформи – с широка програма за философско-научно и политическо просвещение – на монархията и на народните маси.

Умира на 31 юли 1784 година на 71 годишна възраст.