Името му е вписано в „Златна книга на дарителите за народна просвета”, редом с тези на д-р Петър Берон, Евлоги Георгиев, Васил Априлов, д-р Иван Селимински, Сливенски митрополит Гервасий…

Той е ХАДЖИ МИНА ПАШЕВ – виден общественик и родолюбец, финансист и търговец, читалищен и просветен настоятел, неуморен радетел за благополучието на града и отечеството си.

Роден е на 18/30/ януари 1838 г. в семейството на един от първите сливенски търговци Янко /Иван/ Пашев и съпругата му Трендафила в Йерусалим, където родителите са на поклонение пред Божи гроб. Бащата е собственик на три търговски къщи – в Сливен, Цариград и Крим. Умира, когато малкият Хаджи Мина е едва 6-годишен. Будното и любознателно дете учи при даскал Добри Чинтулов, който му вдъхва любов към книга и родина. От Чинтулова, освен науката,  х. Мина се научил само чрез частни упътвания да чете руски, да обича отечеството си и да върви систематично към своето самообразование, за което той почти сливал деня с нощта…” /Велев, С. Златна книга на дарителите за народна просвета, Пловдив, 1907, с. 128/. След завършване на Сливенското класно училище работи последователно в Яш /Румъния/ и Цариград, където научава румънски, френски и гръцки език. „Като смятал себе си подготвен и призван да допринесе и той нещо на развиващите се тогава обществени въпроси: „Българския черковен въпрос“ и „Унията“; той напуща кантората на Александър Белчев и С-ие в Яш, отива в Цариград, за да следи отблизо и служи според силите си на развоя на българското възродително движение.“ /пак там, с. 131/ Включва се с жар в църковните борби на цариградските българи, а със свои средства – и в  издаването на  в. “Съветник“, орган на българската община в Цариград. Става един от редакторите му и завеждащ външнополитическия отдел. Редовен сътрудник е и на сп. „Български книжици”. Превежда от гръцки, руски, френски, както и от турски и румънски езици. Защитник на българщината, той е един от основателите на българското читалище в Цариград и е избран за пръв негов председател.

Високо ценен в търговските среди заради изключителните му професионални способности, след няколко години заминава за Одеса, като управител на търговската житарска кантора на Н. Тошков. През 1869 г. става един от основателите на Българското книжовно дружество в Браила и председател на заседанията при изработване на устава му. Работи всеотдайно и с размах, печели добре и бързо увеличава капитала си. Не след дълго е вече самостоятелен търговец и собственик на крупна житарска търговска фирма. Помага финансово освен на родствениците си, и на всеки емигрант, обърнал се към него: на български комитети, на студенти, на търговци, на дружества.

Подкрепя материално и националноосвободителното движение. По време на Руско-турската война организира безупречно доставката на храни за освободителните войски, което е високо оценено от руското командване. Най-голяма печалба добива със сделките си в Цариград, когато руските войски стигат до Сан Стефано. Като интендант на целия „Задунайски отряд”, влиза в кръга на доверените лица на самия руски император. Руското правителство дължи на Хаджи Мина за доставките за армията 2 500 000 златни рубли.  Повикан в Петербург от съдружниците си за уреждане на дълга, ненадейно умира там на 6 декември 1881 г., едва 43-годишен, в разцвета на своите сили и в отлично здраве. Оттук произтичат съмненията, че е отровен.

Наследяват го братята му Коста и Михал, и сестрата Мария. Те упълномощават ген. К. Кесяков, влиятелен българин и участник във войната като командир на Първа опълченска дружина, да издири и уреди наследството.

Единственият документ за това наследство е отчет от 2 декември 1882 г., който Кесяков представя пред Петербургски нотариус и в присъствието на наследниците.

По тяхно искане се отделят 100 000 рубли в полза на образованието в Сливен – такова е било намерението на Хаджи Мина Пашев още приживе. Със средства от наследството ген. К. Кесяков закупува 2 сгради в центъра на София. Принуден по-късно и от съда, и от общественото мнение, той отстъпва на общината едната сграда, като се задължава да внесе в БНБ на името на Сливенската община 100 хил. златни лв. на срочен влог. Тъй като липсва изрично записаното желание на дарителя, Коста Пашев предлага с дарените пари да се построи училище, което да носи името на брат му. Така през юни 1884 г. митрополит Серафим полага основния камък на Девическото /Пашево/ училище, днес Първо СОУ „Хаджи Мина Пашов“. Лихвите от капитала и наемите от сградата в София ще се използват за подпомагане на училищното дело в Сливен и за поддържане образованието на младежи в чужбина.

През годините градът ни остава в дълг към Хаджи Мина Пашев – този достоен, щедър и благодетелен мъж. Не са събрани навреме средствата за пренасяне на тленните му останки от Русия, както и за построяване на паметник при „Пашевото” училище. В писмо с дата 29 декември 1907 г. до Сливенското общинско управление, Министерството на външните работи констатира безнадеждно закъснелия опит да се открие къде точно е погребан той. Знае се само, че почива в „Николското“ гробище при Александро-Невската лавра.

Днес, на общинския пазар в Сливен е поставена скромна плоча, която гласи, че за модернизирането му са използвани средства от наследството на щедрия дарител. Взето е решение 50 % от приходите от наеми на пазара да се предоставят за подпомагане на културата, образованието и най-вече – за подкрепа и насърчаване на талантливи деца. Учредена е и годишна стипендия на името на Хаджи Мина Пашев. Тя се присъжда на младежи, класирали се в първите 6 места на европейски и световни форуми и състезания.

Стореното добро оставя светла диря и живее дълго на тази земя. То се помни. A наш дълг е да съхраним паметта за него с почит и признателност.