Франсис Скот Фицджералд: „Няма по-голям смут от смута на един прост ум“

Наричан „американският мечтател“, автор на шедьоврите „Великият Гетсби“ и „Нежна е нощта“, Франсис Скот Фицджералд е сред най-значимите американски писатели на 20 век.

Роден е на 24 септември 1896 г. в гр. Сейнт Пол, щата Минесота. Майка му е ирландка, а баща му – неуспял дребен търговец. Като дете Фицджералд изпитва ужас от мисълта, че някой ден може да се озове в общежитие за бедняци. Съдбата е благосклонна към него: богата леля поема издръжката му за католическото училище „Нюман“ и за университета в Принстън.

Скот от дете проявява интерес към писането. Когато е на 14 години, започва да си води дневник, който нарича „Книга на мисълта“. /Води дневници до края на живота си, а в тях записва не само събития, но и свои мисли, цитати, разговори, интересни имена и др./ Като младеж пише разкази за училищно списание, а през 1911 г. написва пиеса, която режисира сам и в която играе главната роля. Литературните му прояви не срещат одобрение сред учители и съученици. Той е слаб ученик, не обича американски футбол, описват го като високомерен и аутсайдер. Щастлив е само когато може да отиде на театър. Според биографите му, в този период посяга за пръв път към силния алкохол. /Този порок ще го преследва до края на краткия му живот./

През 1914 г., макар и трудно, е приет в Принстънския университет. Включват го във футболния отбор, но още на първата тренировка навяхва коляното си и приключва със спорта. Насочва вниманието си изцяло към литературата, сближава се с поета Джон Пийл Бишоп и критика Едмънд Уилсън. Започва да се самообразова и чете основно Бърнард Шоу, Хърбърт Уелс, Къмтън Маккензи и др. Завършва първия вариант на романа си, тогава озаглавен „Романтичният егоист“. Макар и болнав, Скот постъпва като доброволец в редовната армия през есента на 1917 г., но не стига до фронта. Две години по-късно, в нощен клуб в Алабама среща дъщерята на местния съдия и се влюбва в нея. Момичето е Зелда – фаталната жена на неговия живот. Скот пише в дневника си: „Обичам я, и това е началото и краят на всичко!“ Двамата се сгодяват.

След края на войната Скот напуска армията и се установява в Ню Йорк. Издателство „Скрибнърс“ отхвърля романа му „Романтичният егоист“, а списания връщат разказите му. Стените на скромната му  квартира са „украсени“ с общо 122 отказа. Скоро намира работа в рекламна агенция за 90 долара месечно. Годеницата му разтрогва годежа, защото не вижда никакво бъдеще във връзката им. Скот взима пари назаем, пие в продължение на три седмици, а след това се връща в родния си град да преработи романа си под ново заглавие. Този път издателство „Скрибнърс“ го одобрява и „Отсам рая“ се появява на бял свят през март 1920 г. Успешният писателски дебют носи на Фицджералд слава и пари, превръща го в нашумял писател. В дневника си той пише, че през 1919 г. за писателския си труд е получил общо 879 долара, а през 1920 г. – 18 850 долара.

Зелда отново се появява в живота му и скоро двамата се женят в Ню Йорк. Списанията сами търсят неговите разкази и плащат добри пари за публикуването им. Излизат първите му сборници с разкази – „Съблазнителки и философи“ и „Разкази от ерата на джаза“. В началото на 1921 г. Фицджералд завършва втория си роман „Красиви и прокълнати“. Книгата отново е отпечатана от престижното издателство „Скрибнърс“.

През май 1921 г. Скот и Зелда пътуват до Европа. В Лондон се запознават с Джон Голзуърди, срещат се с лейди Спенсър Чърчил и сина ѝ Уинстън, надникват и в тъмните бордеи край Темза. После посещават Париж, Рим, Венеция и Флоренция. В края на годината се ражда дъщеря им Франсес, наричана от всички Скоти.

В онези години Париж е културната столица на Запада, там се раждат и развиват някои от най-ярките модерни течения и школи. Там са и техните англо-американски представители, чиито поклонници са група млади и талантливи американски писатели като Ърнест Хемингуей, Джон Дос Пасос, Харт Крейн и др. Към групата, която наричат „Изгубено поколение“, се присъединява и Фицджералд. Парижкото си „кръщение“ той получава в салона на меценатката Гъртруд Стайн, която има отлично мнение за романа му „Отсам рая“. /Посетители на салона на Стайн са не само видни писатели, но и художници като Пикасо, Матис и др./

През пролетта на 1925 г. в парижки бар Фицджералд се запознава с Ърнест Хемингуей. Приятелството им е дълго, но мъчително. В началото всичко е прекрасно – двамата споделят един с друг плановете си, пишат си шеговити писма, включват се в литературни спорове. После творческите успехи пораждат съперничество, отношенията им стават доста динамични, Ърнест критикува пиянството на Скот и изразява неодобрение към всевластната му съпруга Зелда, която нарича „котка с празни очи“, и т.н. „Колкото на Хемингуей му харесваше да измъчва, толкова на Скот Фицджералд – да страда. Тяхното приятелство се градеше на взаимната им нужда от разрушение“, пише Скот Доналдсън в биографичната книга „Хемингуей срещу Фицджералд, възход и падение на едно литературно приятелство“.

През април 1925 г. излиза от печат шедьовърът на Фицджералд „Великият Гетсби“ – една от великите книги на съвременната американска белетристика. Романът получава отлични рецензии.

През 30-те години Скот продължава да пише, но с прекъсвания, заради влошеното си здраве и психичното заболяване на Зелда, която става постоянен пациент на психиатричните клиники. Една от най-дълбоките и искрени книги на Фицджералд – романът „Нежна е нощта“, излиза през 1934 г.

Като сценарист в Холивуд, Скот продължава работата над романа си „Последният магнат“. /Творбата остава недовършена и е издадена посмъртно през 1941 г. под редакцията на Едмънд Уилсън./

На 21 декември 1940 г. Фицджералд е в дома на приятелката си Шийла Грейъм. Седнал в кресло до камината, той си води бележки за бъдеща статия. В следващия миг рухва безжизнен на пода. Писателят, който пръв нарича 20-те години на ХХ век в САЩ „Ерата на джаза“, си отива само на 44 години. /Осем години по-късно съпругата му Зелда умира при пожар в психиатрична клиника./

В библиотека „Зора“ можете да намерите всички книги на Франсис Скот Фицджералд.

Снимка: www.theatlantic.com