Утвърден е международният сигнал за бедствие SOS

На 3 октомври 1906 година в Берлин се провела конференция с участието на 29 държави, на която бил утвърден международният сигнал за бедствие, по-късно станал известен като сигнал SOS.

Преди изобретяването на радиостанциите, морските съдове използвали различни визуални и звукови сигнали за бедствие чрез флагове, сигнални огньове, камбани и др. Безжичните радиоапарати в онези години използвали Морзовата азбука, първоначално разработена като наземен телеграф. Когато морските съдове били оборудвани с радиостанции, се появила необходимостта от стандарт в комуникацията.

Първоначално предложеният сигнал се състоял от буквите CQD – първите две означавали сигнала за общо едновременно повикване на всички кораби, а третата буква D била добавена към сигнала, защото с нея започва английската дума Danger /опасност/. Заради сложността на този сигнал като комбинация от Морзовата азбука, било решено да се избере друг код. Сигналът SOS се състоял от три точки, три тирета и пак три точки, предаван без никакви интервали.

През годините моряците предложили различни разшифровки на сигнала SOS, за да бъде запомнен по-лесно, например „Save Our Ship“ /Спасете нашия кораб/, „Save Our Souls“ /Спасете нашите души/, „Swim Or Sink“ /Плаваме или потъваме/, и др.

От 1 февруари 1999 година всички морски съдове са задължени да използват за предаване на сигнал за бедствие много по-съвършена система – GMDSS. В тази връзка използването на сигнала SOS днес е изключително рядко.